В българския фолклор почти всеки ден е празник, но никой няма против, защото празниците са дните, в които почитаме живота и това, което ни е дадено. Чувстваме се благодарни за това, което имаме и отправяме надежди за бъдещето.
В третия ден от Рождество Христово честваме Свети Стефан, който е първият мъченик за християнската вяра и един от учениците на Иисус. Затова и почитта към него е голяма. Именно той е бил избран да разпространява вярата в Палестина и да притегля все повече последователи на християнството. Точно заради нарастващото християнско общество, юдейските управници почнали да настройват народа срещу него, старейшините го осъдили на смърт, заради клеветата, че не зачита и скверни Бог и Мойсеевия закон и го екзекутирали в покрайнините на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замеряла с камъни. Последните думи на Свети Стефан, преди да издъхне, били насочени към небесата и гласели: „Господи, не им зачитай този грях“. Тялото му не било погребано, а оставено като пир за лешояди и диви животни.
Народните вярвания тълкуват факта, че Стефановден затваря цикъла на старата година и отваря пътя на новата. Това е ден на равносметка и събира цялото семейство около трапезата, на която трябва да има свинско с кисело зеле, или зелеви сърми и баница с месо. Жените месят обредните хлябове още от зори, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и силна идна година.
От Стефановден до Йордановден се помещават и така наречените Мръсни дни, по време на които жените не трябва да мият косите си, да метат, да перат, не се правят венчавки, кръщенета и опела. На този ден младоженците ходят на гости на своите кумове, кръстници и родители в знак на уважение.
На този ден има и обичай за неомъжените девойки, кръстен Ладуване, при който те се събират и извършват характерни обредни практики, които да им подскажат кога и за кого ще се омъжат. За целта плетат китки, най-вероятно защото Стефан означава венец, към които привързват пръстен или друга лична вещ, потапят ги в менче с мълчана вода, след което ги покриват с червено було. На следващата сутрин една от момите, облечена като булка, вади една по една китките, докато другите пеят обредни песни и гадае коя мома за кой момък ще се задоми.
Това представлява Стефановден в православното християнство – празник цветен, колоритен, изпълнен както с отминала печал, така и с позитивен поглед към предстоящото. Това е и последният празник от годината, така че го прекарайте с близките си.
