Група изследователи, представляващи редица престижни университети, стигнаха до заключението, че най-непримиримите опоненти на генетично модифицираните организми са не само по-незнаещи от другите, но и значително надценяват собствените си знания. Според учените, това се доказва от резултатите от тяхното скорошно проучване, съобщава Inverse.
Макар преобладаващата част от учените да са на мнение, че ГМО храните са безвредни, то значителна част от населението на множество развити страни активно се противопоставя на генетично модифицираните организми. Авторите на новата научна работа решават да разберат доколко защитниците на такава позиция разбират съвременната наука и като колко компетентни виждат себе си.
Учените провели проучване, на което участниците били помолени да отговорят колко високо оценяват собствените си познания по генетика и други естествени науки, както и да споделят своите мнения за генетично модифицираните организми.
След това доброволците били помолени да оценят няколко твърдения като верни или неверни, например: „Мъжете и жените имат еднакъв брой хромозоми“ и „Всички растения и животни имат ДНК„, както и други твърдения, които не са пряко свързани с генетиката – „Центърът на Земята е много горещ„, „Всичката радиация има изкуствен произход„,“Всички насекоми имат осем крака„,“Електроните са по-малки от атомите„и други.
Всички въпроси са били достатъчно лесни за човек, който се интересува от естествените науки, така че той би трябвало да знае правилния отговор.
Оказа се, че хората, които най-активно се противопоставят на ГМО, в същото време се смятат за много компетентни в научната сфера, но и най-често дават грешен отговор на зададените им въпроси.
В същото време хората, които не разглеждат ГМО като нещо опасно, оценяват знанията си много по-обективно и ако се смятат за добре запознати с науката, те биха могли да потвърдят това „на практика“.
Експертите отбелязват, че получените резултати са типични за много други „теории за конспирация“, чиито поддръжници са склонни да надценяват знанията си в определени области.
Проучването е разкрило, че на някой въпроси, свързани например с климатичните промени и глобалното затопляне, се отговаря по политически подбуди. Така например консервативно настроените гласоподаватели биха отхвърлили съществуването на климатичните промени и ролята на човека в тях, а либерално настроените избиратели биха се съгласили, че измененията в климата са факт, а за това е допринесла индустриалната цивилизация.
В изследването са участвали 2000 души, като провеждащите го са представители на Бизнес училището в Лийдс, Университета Боулдър в Колорадо, Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Университета в Торонто и Университета на Пенсилвания. Резултатите са описани в научния журнал Nature Human Behaviour.
