Фондация Пловдив 2019 се провалиха в почти всички инициативи с гръм и трясък. Културните визионери в лицето на бившия вече Кмет Иван Тотев и протежето му Кирил Вълчев – оглавило фондацията след като първия се оттегли от председателкото място сътвориха някои от най-големите гафове в областта на културата.
С големите проекти отдавна се е заела прокуратурата. След като не само пловдивчани, но и половината България скочи срещу спорните обществени поръчки. Кадрите на ГЕРБ организираха пошлото откриващо събитие, което донесе повече подигравки, отколкото слава и реноме на Пловдив.
Оказва се обаче, че култур-трегерите в общината и общинската фондация далеч не са ограничили съмнителната си дейност само до големите проекти, в които се въртят стотици хиляди левове, но на прицела им са и дори наглед невзрачни и малки дейности с бюджет под 10 хиляди лева.
Фондация Пловдив 2019 историята
Като част от програмата на „Пловдив 2019“ за възраждане на Адата и пространствата около река Марица. От фондацията канят румънския визуален артист Кунд Копадж да бъде част от „Natura Statica“. Самият Кунд Копадж не участвал с проекта си в апликационните форми и не е преминал класирана пред комисията на общинската фондация. Той е поканен директно да бъде част от програма „АДАТА“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Кой обаче кани артиста и защо избира точно него – не е ясно?
Тук идва и първият съмнителен момент. Директната покана значи липса на всякаква документация, разчети и информация относно колко е струвал проекта на автора? Знае се обаче едно – румънеца е пратил списък с необходимите материали, който списък е бил изпълнен от служителите в общинската фондация. Освен спорната художествена стойност и реалната полза от проекта, остава и въпроса как са били разходвани средствата по него.
По неофициална информация, проекта е фактуриран на обща стойност от близо 25 хиляди лева. В тази сума са включени както дървения материал и дантелите, така и хонорара на артиста. Според бивши служители във фондация „Пловдив 2019“, около 15 хиляди лева са отишли за материалите – в най-голямата си част дървото, което служи за рамка.
Простота сметка показва, че всички цени са надути в пъти. Подобна е съдбата на много други проекти, които се случват в програмата АДАТА“ на Пловдив 2019. Всеки един от тях се случва извън апликационната форма – с пряко договаряне и покани от страна на общински служители към съответните автори.
Фондация Пловдив 2019 и REstatica
Инициативите, свързани с Адата се оказаха провал, който обаче струваше над 150 хиляди лева на пловдивчани. Откриването на грандиозния проект „Natura Statica“ миналия септември събра едва половин дузина зяпачи, двама журналисти и самия автор. Може би и този казус щеше да потъне в морето от десетките скандали и съмнителни проекти, създадени от фондацията, ако творбата на румънския автор не беше намерила своя втори и много скъп живот.
Преди броени дни на същото място се появява поредната арт-инсталация. Причудливата форма е част от програма „Наследство“ на Фондация „Пловдив 2019“. За направата на споделената градска мебел са използвани двадесет и четири дървени греди, преподредени по подобие на популярната игра с клечки микадо.
REstatica трансформира временна артистична инсталация, Natura Statica, част от програмата на „Пловдив 2019“ – резиденция Адата, в споделена градска мебел на брега на река Марица. Проектът рециклира двадесет и четири дървени греди, като ги преподрежда в огромно микадо.
Според визионерите от общинската фонадация „концепцията за кръговата икономика, при която остатъчните материали са основна част за производството на нови продукти и преосмислянето на река Марица, като зелено място за отдих са сред основните акценти, които REstatica цели да развие“.
Общинарите и културните дейци във фондацията обаче услужливо пропускат да споменат, че за проекта са платени 7450 лева. Казусът е повече от скандален, след като няма и един лев инвестиция в материали, а са използвани вече платените веднъж (при това на пъти по-високи цени) греди от инсталацията на Кунд Копадж.
Пловдив 2019 за проекта
Текущия проект също е директно договорен от Фондация Пловдив 2019. За него няма обявявана обществена поръчка. Нито има каквато и да е документация, свързана с кандидатстване за получаване на общински средства. Което значи, че сумата от близо 7500 лева е единствено за хонорари на новите автори.
На практика Пловдив прави култура втора употреба. Тя обаче струва пъти повече отколкото би трябвало да е цената на рециклирането на вече ползваните материали. Проверка в няколко големи фирми за дървен материал го показва. Цената на 24 подобни дървени греди, в зависимост от вида на дървото, е между 250 и 410 лева.
Може би в подобни проекти се крие и причината. Вече шеста поредна година отчетите на общинската фондация „Пловдив 2019“ да са повече от постни. В тях да няма конкретни данни и цифри, колко пари и на кого са били платени за различните инициативи. Не само, че не успяха да преобразят градската сред. Те се превърнаха в поредния паметник на корупцията в местното управление.
