Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.
Ето какво научих там:
Делете всичко.
Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Разчистете, ако сте разхвърляли.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, когато сте обидили някого.
Мийте си ръцете преди ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо, измислете нещо, порисувайте, попейте, потанцувайте, поиграйте, поработете – всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте. Когато излезете на улицата, внимавайте дали не идва кола, дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг.
Бъдете готови за чудеса.
Помнете малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша.
Корените отиват надолу, а стебълцето – нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но ние сме също като него.
Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чаша умират.
Ние също.
Помислете само колко по-добър щеше да е светът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка.
Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват мръсотията, която правят.
На колкото и години да сте, когато сте сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг.
