След родителите учителите са тези, които оказват най-силно влияние върху възпитанието и личността ни. Да бъдеш учител не е професия, то е призвание. Неимуверен труд, себеотдаване и разбиране на ученическите потребностти са сред нещата, които правят един учител повече от преподавател.
Всеки от нас има по един учител, споменът, за когото ще ни топли цял живот. Не знам за вас, но аз дори и сега, приближаваща 30-те, чувствам огромен респект, признателност и любов, когато се срещна с някой от преподавателите си.
И докато в миналота да си учител е била една от най-значимите професии в обществото. А даскалите са били със статут на богоизбрани, то днес забравяме за изключително важния труд, който те извършват. Не става въпрос само за ниското заплащане или липсата на уважение от страна на учениците. Цялото ни общество забравя, че без качествено образование нацията ни отива към гибел. Нужни са промени и то незабавни. Нужни са решения, както за предоставяне на по-добри условия на труд за учителите, така и цялостна реформа в образователната система. Няма да коментирам повече проблемите в образователните ни институции, защото днес е празник. А на празник трябва да се сещаме за хубавото и да сме благодарни…
Не мисля, че на света могат да се намерят думи, с които да благодарим на учителите за усърдието, с което възпитават нас, децата и внуците ни. Те не го и правят, очаквайки благодарност. За тях най-голямото щастие е да видят учениците си пораснали, самостоятелни и успяващи хора. Въпреки това ние от Plovdiv Town искаме най-искрено да поздравим всички български учители за техния празник. Изказваме искрената си благодарност към хората, избрали да бъдат будителите на обществото ни.
[wpseo_map id=“3554″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“0″ show_state=“0″ show_phone=“1″ show_phone_2=“1″ show_fax=“1″]
