Шеф Дорина Ташева – за баланса в храната и живота

„Животът е труден, гаден, неблагодарен!” Колоко често си повтаряте това? А вярвате ли го?

Да! Животът не винаги ни сервира желаното ястие в прекрасна чиния от китайски порцелан. Често ни поднася безвкусни гозби, стига се до там да изгубим апетита си. Но само чрез неприятния вкус може да оценим доброто ястие и да изградим вкусовите си качества, да открием храната, която ни доставя удоволствие, зарежда тялото ни, прави ни щастливи и завършени.

Шеф Дорина Ташева е готвач, който не прави компромис с качеството на храната. Не се примирява и с горчилките в живота. Преминала през много тежки моменти, тя не престава да внася позитивизъм, чрез всяко свое начинание.

Първите стъпки в готварството прави още като дете, заедно с баба си. Тя е човекът, вдъхновил я не просто да готви, а да предава любов и положителна енергия, чрез храната. Вълнуващата история на нейната баба напомня приказката за Пепеляшка. Когато е на две години умира майка ѝ, баща ѝ се жени повторно за жена, която я лишава от храна, от дрехи и от всякаква грижа. Заключва нея и сестра ѝ в мазето. На 18 години се омъжва без да познава супруга си, с единствената цел да избяга от дома. За щастие попада на прекрасен съпруг, с когото изграждат здраво и щастливо семейство, в което влага цялата любов и нежност, липсвали ѝ в детството. След години, мащехата на баба ѝ идва в дома им с молба за помощ. Оказва се, че нейният собствен, биологичен син я държал заключена в избата, без храна. Тогава бабата на Дорина превъзмогва болката от миналото и постъпва съвсем човешки – помогнала на мащехата си и се погрижила за нея.

„Нейната постъпка не беше нещо, което детското ми съзнание да пренебрегне. Приех го като геройство. За мен тя беше ангел. Когато се събирахме на празници, тя приготвяше огромни трапези с много любов. Никога не се е оплаквала, напротив – правеше всичко с  голямо желание. Научи ме на всичко за живота. Нейните основополагащи принципи са това, което ме ръководи днес, както в живота, така и в кулинарията.”

Подарява ѝ тефтера си с рецепти, с думите „ Гладна няма да останеш! От нищо нещо ще направиш”  и това предупределя бъдещия път на Дорина в кулинарните дебри. Готварството не е нейната детска мечта. В 5-ти клас прочита книгата на Петър Дънов „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”. Ентусиазирана от прочетеното решева, че иска да се занимава с Психология. Мечта, която противно на очакванията на цялото ѝ семейстова, преследва до край. Желае да помага на деца в неравностойно положение и лишени от родителска грижа. Към това я подтиква случка от тинейджърските ѝ години.

„Аз съм от Асеновград и завърших гимназия в града ни. В близост се намира дом за деца лишени от родителска грижа. Спомням си, че бях в подготвителен клас, когато от училището ни организираха дарителска акция за Коледа в дома. Ние трябваше лично да занесем продуктите и да ги дадем на децата. Аз раздавах солети в различни форми. На една от масите стояха три момчета. Когато стигнах до тях първото си взе, но второто стоеше и не посмя да си вземе. Няма да забравя думите, които изрече в отговор на подигравките на остананлите деца : ”Защо ми се смеете? Аз никога не съм виждал такова нещо.” Разплаках се, осъзнавайки колко много имам аз и колко много им липсва на тях. След тази случка знаех, че искам да помагам на такива деца.”

Преследвайки мечтата си, завършва Психология, Педагогика и магистратура Консултативна психология. Специализира Позитивна психотерапия, посвещава се на различни обучения, свързани с децата. Има собствена практика и работи заедно с Община Пловдив по европейски проект „И аз имам семейство”, свързан със семейната грижа.

В живота се случват неща, които обръщат ситуациите и пътя ни на 180 градуса. Това се случва и с Дорина, когато се развежда. Оказва се сама с дете, на квартира, със заплата от 390 лева, сума напълно недостатъчна да покрие нуждите ѝ. Получава възможност да замине за Палма де Майорка, Испания и я приема. Там работи два месеца като помощник готвач, след което е повишена в главен готвач. Така хобито се превръща в професия.

Днес е съсобственик на фирма за здравословен кетъринг в Пловдив- Kamayati healty kitchen. Води рубрика в предаването „Преди обед” по БТВ, в която заедно с графиня Ангелика Волфскийл приготвят рецепти, действащи благотворно при различни заболявания. Интересът ѝ към здравословното хранене е част от пътя, който тя извървява, за да постигне мир със себе си. Катализатор на всичко се оказва трагедия, сполетяла семейството ѝ.

„Всичко започна, когато дядо ми почина по неестествен път. Този момент беше началото на моя път към себе си, към духовното. Започнах да чета много литература по темата – Библията, индийски и будитски свещени текстове, търсих отговора навсякъде. Попаднах на „Ахимса” (Живот без насилие) и взех решението, че искам да живея без да вредя и винаги да помагам. Това беше и философията на баба ми. Едно от решенията ми беше да спра месото. В последствие, когато родих, изпаднах в депресия за дълъг период. Хората около мен ми даваха какви ли не съвети, но аз знаех, че просто е дошъл моментът да приложа на практика всичко научено за храната, тялото и душата. Чрез промяна на хранителния режим, движение и мислене се почувствах по-добре. Започнах да обичам себе си, нещо, на което не ни учат като деца, а е изключително важно. Не става въпрос за егоизъм, а за отношението към себе си и хората около нас, защото от празна купа няма как да дадеш на друг. Ако не обичаш себе си, няма как да обичаш друг.”

Благодарение на книгите на Луиз Хей, психотерапия и други практики тя успява да се пребори с депресията.

„Основата на това да успееш да се излекуваш е да го искаш. Да имаш желанието. Има хора, които живеят години с депресията. Моят най-голям стимул беше дъщеря ми. Всеки ден се събуждах с идеята, че искам да ме помни щастлива, да бъда до нея и да не губим връзката помежду си.”

Депресията е бичът на 21-ви век, много около нас са засегнати от него, а ние дори не подозираме. Дорина не само успява да се пребори с нея, а и съумява да живее балансиран и спокоен живот. Преминава през различни типове хранене – веганство, суровоядство и други. Развива знанията си за тялото, за храненето, за лечението. В момента се обучава в билкарство при професор Койчо Коев – доктор на науките в ПУ „Паисий Хилендарски”. Споделя мнението си за това, което забравяме и пропускаме в грижата за себе си.

„С опита си разбирах, че нито една крайност не е правилна. Важното е храната да е здравословна, не ѝ слагам етикет. Диетите са нещо временно, за краткотраен период може да донесе ползи, да отслабнеш и да се почувстваш по-добре. Но след няколко месеца отново се връщаш към нормалното си хранене, а промяната остава временна. Успех се постига с малки крачки. Храненето е от изключителна важност за физическото състояние на човек. Когато става въпрос за болести, то само по себе си, не е достатъчно. Аз залагам на хомеопатия, билки, шуслерови соли, витамини и хранителни добваки. За да използваме полезното им действие имаме нужда от вещо лице, което да ни насочи в използването им.

Човешкото същество е холистично по своята природа, трябва да се грижим за всяка една част от своето тяло. За да подобрим здравето си се нуждаем от вода, въздух и слънце, базистни неща, за които всички знаем, но забравяме. Стоим затворени в офиси и помещения, без чист въздух. Губим връзката си с природата, която ни доставя кислород и успокоението, от което всички имаме нужда. От сленцето, освен че черпим витамин D, влие и върху цялостното ни здраве и имунитет. Важно е всеки ден да имаме по 20 минути на слънце. А относно храненето всеки трябва да усети кое е здравословното за него.Това, което е добро за мен не значи, че е добро за другите. За мен растителната храна, ней-вече зеленолистните, в комбинация с риба и яйца са режимът, от който тялото ми се чувства най-добре. Много хора изключват хранителните добавки. За съжаление голяма част от храната ни днес е бедна на нутриенти и не е достатъчна да отговори на нуждите ни. Ако навремето от една връзка зеленолистни хората са си набавяли всички необходими минерали, то сега трябва да изядем десет. Продуктите, които приемаме трябва да са максимално чисти, но е трудно, тъй като и с био продуктите се спекулира доста. Не трябва да се изпада в мания, в педантизъм. Храната е преди всичко удоволствие. Трябва да ни носи щастие и спокойствие, а не напрежение. Не трябва да забравяме и движението, което също липсва в ежедневието на повечето от нас. Дали ще спортуваме, ще практикуваме йога или просто ще се разходим покрай реката, движението е важно, за да работи машината наречена тяло.”

Във времена на стрес и постоянно бързане душевното състояние е основен фактор за цялостното ни състояние. Дорина вярва, че то е половината от грижата за себе си.

„Съществуват милиони духовни практики и методи. Те също са специфични и всеки сам трябва да намери правилния метод за себе си. Аз обичам йогата и разходките край вода. Дали ще е река, язовир, поточе, няма значение. Разхождам се предимно вечер, когато мога да остана сама със себе си. Забелязвам, че младите хора се страхуват от това. Живеят живота си с маски, имат връзки-компромиси, които не им носят радост. Изграждат отношения от страх да бъдат сами. А да изживееш живота си в компромис не е начина да бъдеш щастлив. Когато нещо е пречка, но го задържаш, то запушва късмета ти и пречи да вървиш напред. Дали става дума за токсични приятелства, за работа, която те изцежда, за любовно партньорство, без любов, всичко подобно ограбва живота. Човек трябва да бъде смел! Пътя се вижда само, когато тръгнеш по него.”

Дорина е сред доброволците на „Food revolution” – проект на Джейми Оливър. В него участват държави от цял свят безвъзмездно. Целта е да се привлече общественото внимание, за да се промени храненето в държавните институции – училищни, здравни и пр. Да накара родителите да се замислят какво дават на децата си. Тази година ще се съберат в училището на дъщеря ѝ, ще покаже начини за приготвяне на здравословни сандвичи, сокове и десерти. Ще покаже, че винаги има начин да се храним пълноценно.

Продължава да се занимава с Психология, като доброволец, първоначално към различни фондации, а сега самостоятелно и посещава комплекса  за социални грижи към Община Пловдив. Зад всяко нейно начинание стои вдъхновение.

„Човек трябва да търси вдъхновението навсякъде и да го влага във всичко, което прави. Когато творя, защото за мен готвенето е изкуство, се старая да влагам цялата си енергия и любов. Вярвам, че чрез храната си предавам енергия и не бих си позволила тя да е отрицателна. Разбира се и аз понякога съм тъжна, или нямам настроение, но съм намерила моя начин да се оттърся от тези чувства, за да не ги предавам на клиентите си.“