Янислав Герчев – история за труда, който се възнаграждава

От известно време в главата ми се върти една реклама, в която жена, качвайки се в такси не спира да обяснява как в нашата държава нищо не става, няма работа, младите са мързеливи и нищо не се случва. Накрая на рекламата ни призовават да виждаме хубавите примери, да имаме очи за тях. Ние от PlovdivTown се съгласяваме с това и Ви показваме добрите примери, както в града ни, така и в страната.

А добри примери има! Българи постоянно успяват и печелят всевъзможни състезания и конкурси. Да, ситуацията в страната ни не е никак лесна, но въпреки това не можем и не трябва да си затваряме очите за доброто около нас. За победите ни и за хората избрали да живеят тук, да се борят тук, под български флаг, за родината си.

Една от любимите ми фрази е „Младите са мързеливи” или „Нямат интерес към нищо”. Аз смятам, че това не е вярно. Има толкова примери за млади хора, които не само, че не са мързели, а нещо повече – те са свръхработливи и амбициозни.

Доказателство за думите ми е Янислав Герчев. Млад човек, живеещ в България, състезаващ се за България и по-важното – успяващ тук, въпреки трудностите, въпреки безбройните причини, които можем да изтъкнем като извинение, за да се примири и просто да намери пътя си зад граница.

Янислав е роден и израснал в Пловдив. Син е на известния състезател и треньор по джудо Атанас Герчев. Учил е в Хуманитарната гимназия „Св. Климент Охридски”. С джудо се занимава от 7-годишен, а професионално от 2005 година, когато влиза в националния ни отбор.

За скромните си 28 години е участвал и печелил толкова състезания по джудо, с колкото повечето му колеги спортисти немогат да се похвалят. Печелил е титла на Европейско първенство за мъже до 23 години. Два пъти е вицеевропейски шампион за мъже. Има медали от гранд шлемове и много европейски отворени купи. Също така е и шампион на България за всички възрасти.

Тези награди обаче не идват лесно. Не са въпрос на късмет, а на усилени тренировки и сериозен труд в залата, всекидневно, ден след ден, година след година.

„При нас подготовката е почти целогодишна. Тренираме по 2 или 3 пъти на ден, а хранителният режим е от особено значение, защото спазваме категории и се налага да поддържаме килограмите си. Преди състезание се налага да сваляме между 5 и 7 килограма за кратък период и трябва сериозна концентрация и мотивация за това. Когато сме в почивка от лагерите, тренираме по родните си градове по 1 или 2 пъти на ден и дори не помня да съм имал период, в който да почивам от тренировки за повече от 3-4 дни.”

Тренировките не му тежат. Напротив – те са нещото, което го мотивира и кара да продължава. Те са важна част от израстването му като човек и личност.

„От малък съм в залата и цял живот съм обичал този спорт. Това, което ми харесва в джудото е, че е индивидуален спорт, в който има единоборство и победителят се определя не винаги само от това кой е по-здрав физически! Като цяло, за мен спортът е нещото, което ме е изградило като човек и характер. Освен че това е работата ми, той ме разпуска психически, а на моменти и ме тонизира физически! Не съм от хората, които се оплакват или поне се старая да не бъда такъв. Всички знаем какво е положението в страната спрямо професионалните спортисти от финансова гледна точка, и не само, но пък от друга страна всички тези трудности те изграждат като характер и по някакъв начин израстваш като човек. Именно спорта ме е научил да не се отказвам като видя трудност.”

Той е от хората, които правят нещата от любов към спорта и към хората, които го подкрепят. Не се оплаква въпреки трудностите, а всички знаем, че да си професионален спортист в България не е лесно. Факт е, че и той и съотборника му Ивайло Иванов продължават да се състезават, въпреки че не са получавали своите премии от доста време насам.

„Честно казано нямам представа защо не сме ги получили още. Всеки месец казват „другият ще ги дадем” и все не ги дават. И това го слушаме от доста време насам. Има хора, които не са получавали премии от 2015 година насам. Лично аз вече имам да взимам над 15 000лв.”

Разказваме Ви за Янислав седмица след като спечели сребърен медал от Европейското първенство по джудо в Тел Авив (Израел). Това е втори сребърен медал за него, а тази година го печели въпреки много пречки и трудности. Състезава се с все още неизлекувана контузия в корема, която получава на турнира „Освобождение” през февруари.

„Относно последната контузия, в началото смятах, че не е толкова сериозна и си мислех, че ще се възстановя бързо, но се оказа доста по-тежко и ми отне много време докато се оправя. Дори не бих казал, че все още съм възстановен на 100%. В нашия спорт има единоборства, които понякога водят до тежки контузии. Колкото и да не ни се иска, това е част от играта. Специално за Европейското бях много концентриран и гледах да наваксвам тренировките, които съм пропуснал. Може би това ми помогна да стигна до сребърния медал, както и хората, които ни подкрепят.”

Този медал се оказва с изключително голямо значение, защото от 1988 година насам българин не е стигал до финал на Европейско първенство. А Янислав го постига две поредни години. В пътя към върха важна опора е неговият баща, който е и негов треньор.

„С него работим от 2014 година и то към края. Допреди това бях при други треньори в националния отбор. Като треньор бих казал, че е най-добрият, с който съм работил до момента. Резултатите говорят сами по себе си. За времето, в което работим заедно аз, Ивайло и баща ми постигнахме резултати, които българското джудо при мъжете не е постигало от над 20 години насам. За което се радваме и се надяваме да имаме последователи след нас!”

Янислав е добрият пример за млад човек. Дори хобитата му са свързани със спорт. За удоволствие и почивка от джудото тренира бокс и кросфит.Притежава завидна енергия и целеустременост. Избрал е пътя си и го следва с цената на всичко.

„Имал съм желание да се занимавам с други неща, но всичко с времето си. Един ден като приключа със спорта, ще се занимавам с много други неща. Но в момента, докато мога да се състезавам професионално, предпочитам да се отдам на него. Откажа ли се сега, цял живот ще съжалявам, че не съм дал най-доброто от себе си, докато съм имал възможност.”

За Янислав следват турнири в Словения, Хърватска и Унгария, а след тях, в средата на септември, ще се състезава и на Световното първенство, за което подготовката ще е най-усилена. Бъдещите цели, които си поставя, са победи на Световно първенство и Олимпиада. Смята да се състезава професионално поне до 2020-та година, когато е Олимпиадата в Токио, а след това иска да предаде наученото от него на по-младото поколение.

„Със сигурност, когато приключа със състезателната си кариера, ще продължа по един или друг начин да се занимавам с джудо, защото това, което толкова години уча и изпитвам на гърба си, трябва да се предаде на новите поколения.”

[wpseo_map id=“3554″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“0″ show_state=“0″]