Фотографии: Александър Карамфилов
В момента в България се състоят Дни на японската култура и макар че Пловдив също е част от тематичните седмици, ние решихме да посетим София, където в Столичен куклен театър в петък се проведе мероприятието „Сезоните на Япония“. Събитието се организира от Инициативен комитет „Японски младежки клуб за културен обмен с България“ и Посолството на Япония в България. С финансовата подкрепа на The Tokyo Club, на гости за първи път ни беше майсторът на танците нихон буйоо – Ичиносуке Умекава, който е обявен за живо наследство на родината си.
Танците нихон буйоо съдържат в себе си важни структурни елементи от бугаку и ногаку, както и най-доброто от народните изкуства, на което му е придадена съвършена форма. Те сформират всички японски танци и ритуали от миналото. Движенията са плавни, грациозни, почти статични, но изключително красиви и изящни.
Ичиносуке-сан представи на публиката в театъра танцови етюди, с които разигра четирите годишни времена в Япония и празничните ритуали, които ги съпътстват. Тялото му се носеше толкова леко по сцената, че още малко и имаш чувството, че ще полети, ще се рее във въздуха като птица или като носено от вятъра вишнево цветче. Всъщност вишневите дървета са огромна гордост за японските ни приятели и съзерцаването им не отстъпи в изкуството на нихон буйоо. Полетът на пеперудата през пролетта също участваше в спектакъла, а зимата бе увековечена с тъжната история на една влюбена японска девойка, която от твърде голяма ревност е отишла в Ада, където е била жестоко измъчвана от греховете си.
Именно митовете и легендите са основната структура на японските танци. Всеки един разказва приказна история, на която ставаш спътник, повелител или подстрекател. Няма как да останеш равнодушен при тях, защото осъзнаваш, че двете култури – българската и далечната азиатска, имат много общо.
Точно заради тези прилики, във втората част на спектакъла, „на помощ“ на Ичиносуке Умекава се притекоха родни фолклорни музиканти. Първоначално започнали самостоятелни изпълнения, на финала Ичиносуке-сан съчета танцовите си умения със съпровода на българска народна песен, което разклати душевността на зрителите. Общият живот, който артистите вдъхнаха на двете традиции, носеше усещането за природен покой.
Но не само музиката свърза българските изпълнители с далечните си гости. Както Умекава, така и посланикът на Япония бяха намерили време да научат няколко български думи, да опитат от традиционната ни кухня и да научат малко повече за историята ни. Умекава-сан весело сподели, че България има вкус на баница и всяка сутрин, откакто е пристигнал, не пропуска да закусва именно с апетитното ястие. Интересуваше се от българския фолклор, разпитваше каква е причината все още да има хора, които поддържат традициите живи, а поклоните му към публиката нямаха край. Японците са крайно стриктни в отдаването на почест. За тях е доблест да се поклониш на тези над теб или на тези, които си усетил близки, към които изпитваш някакъв вид благодарност. Танцьорът призна своята благодарност за гостоприемството и макар майстор с дълги години опит, не се посрами да я изкаже. В отношението му нямаше себичност, его. Той бе усмихнат, лъчезарен и земен, сякаш си е у дома.
Може би именно затова на сцената липсваха декори и визуални ефекти. Празна, оголена, тя единствено подчертаваше красивите му движения и истории, без да ги ескалира. Танците на четирите сезона несъмнено ни пренесоха в друго време, на друго място и ни напомниха, че макар есента да поема контрол на света, тя също може да е мека и топла, стига да усещаш силата на природния й характер.
