Зигмунд Фройд е бащата на психоанализата. Роден в еврейско семейство на 6 май 1856 година във Фрайберг, тогавашната Австрийска империя, започва кариерата си като лекар във Виена. Именно познанствата и изследванията му през този период го насочват към преосмисляне на психичните процеси и състояния и най-вече на идеите за несъзнаваното, сънищата и неврозата. В резултат на това той разработва своя терапевтична техника, която става известна като психоанализа.
Въпреки вътрешните разцепления и критиките на някои психиатри, в годините между двете световни войни психоанализата се налага като нова дисциплина на хуманитарните науки. През 1938 година под заплахата на националсоциалистическия режим Фройд напуска Виена и се установява в Лондон, където умира от рак през следващата година, на днешната дата.
В психоанализата си, Фройд набляга на човешките елементи като защитните механизми, нарцисизма, Аза, идеалното Аз, както и метапсихологични идеи, като психосексуалното развитие, едиповия комплекс, кастрационния комплекс.
Интересен факт е, че по-голямата част от пациентите му не успяват да се излекуват. Напротив, състоянието им се влошава, а при някои стига и до летален край. Въпреки това е обявен за революционен гений от виенския елит.
Сексът също е една от основните теми, които Фройд разработва. В нея поставя въпросите за доминацията на мъжете върху жените и фетишизма.
Макар че Зигмунд Фройд е евреин, той е атеист, що се отнася до религиозни виждания. Книгата му „Мойсей и Монотеизма“ се опитва да обясни произхода на юдейската религия, използвайки психоаналитични техники за изчисляване на скрити данни.
И до днес Фройд се използва като еталон за психологията и философията. Законите му са станали нарицателни в областта. Приемани от едни и отричани от други, те остават не само личното му наследство, но и важно наследство в цялата обширна медицинска наука.
По случай 78 години от смъртта му, ви предоставяме десет негови мисли. Мислите на човекът, който е опознал човешката психика. Слага я под един общ знаменател и въпреки това осъзнава нейната специфична индивидуалност.
„Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.“
„Колкото по-безупречен е човек външно, толкова повече демони има вътре в него.“
„Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.“
„Задачата човек да е щастлив не е влизала в плана за сътворението на света.“
„Повечето хора в действителност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а хората се страхуват от нея.“
„Сънищата са царският път в безсъзнанието.“
„Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията.“
„Нищо в живота не излиза толкова скъпо, както болестта и глупостта.“
„Въпреки моите 30-годишни изследвания на женската душа, не бях способен да отговоря на въпроса, на който никой още не е отговорил: Какво иска една жена?“
„Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате – това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри – това сте вие сега.“
