Пловдив е град с богата история на култура. Духът на града и гражданите му е такъв, че културата се заражда още от ранна крехка възраст. Изкуството, само по себе си, е достатъчно сложно и няма нищо по-хубаво от това да осъзнаеш навреме, че имаш непреодолима страст към него, за да можеш да му отдадеш заслуженото внимание и труд, които изисква. В това отношение на нашата територия има изобилие от различни школи, за различни изкуства, грижещи се децата ни да получат една завидна основа, която да изграждат и в бъдеще и да се превърнат в истински професионалисти или жарки любители.
Разбира се, един от най-достъпните представители на изкуството е музиката. Тя е интернационална, не е важно на какъв език пееш, затова и много таланти се насочват към нея. А един от гордите представители за обучение и развитие на певческите способности на пловдивските деца е Вокална група „Бамбини“ към ЦПЛР ОДК Пловдив с ръководители Снежана и Димитър Доневи. Школа, която може да се похвали с десетилетие история и много постижения зад гърба си.
Всичко започва когато Снежана застъпва по заместване в Център за подкрепа за личностно развитие Общински детски комплекс . Когато колежката ѝ се връща на работа, обаче, тогавашната директорка вместо да я освободи от длъжност, ѝ предлага да основе нещо свое. Това е голям шанс и Снежи приема, с желанието да направи нещо различно. Оказва се, че по това време в ОДК липсва детска вокална група и така се появява „Бамбини“ с първите си 12 деца, на възраст 3 и 4 години. Това е била единствената школа в Общинския център, която е приемала толкова малки дечица, всички други са били със задължителен прием след I-ви клас.
„Това бяха най-трудните ми години, защото трябваше да осъзная, че тригодишната възраст не е подходяща за по-сериозно обучение, а аз не исках да ги оставям на ниво детска градина. А и е трудно да задържиш вниманието на толкова малки деца. Реално първата година се учихме на дисциплина.“
В последствие минималната възрастова граница се вдига на 5 години, с изискването малчуганите да притежават поне някаква музикалност. Но това все още не е достатъчно, за да се превърнат в истинска конкуренция, затова Снежана поема още един риск – изоставя клишираните, известни детски песни и започва да прави авторска музика, като се вдъхновява и заимства от стиховете на Елин Пелин, Йовков, от българския фолклор, представен в осъвременен вид и аранжимент, както и незабравими детски песни от времето на „Балкантон“, но звучащи със съвременен саунд чрез нови аранжименти.
„Децата сами ми подсказваха дали дадена песен им харесва. На тях всичко им личи чрез реакциите, емоциите в процеса на научаване. Но нашите песни се оказаха много по-различни от на останалите. В последствие към нас се присъедини и корепетиторът Димитър Донев, който е от изключителна полза, защото аз обръщам внимание на вокалната техника, а той прави жив съпровод и аранжиментите.“
Веднъж щом пианото става част от вокалната група, всичко се променя. Децата почват да вдигат нивото. С помощта на родителите, с които преподавателите имат невероятна приятелска връзка и които са едни от главните виновници идеите да се превръщат в реалност, започва да се обръща и внимание на визията. Набавят се първите костюми, после още, и още, и още, до днес, когато могат да се похвалят с една от най-богатите и разнообразни гардеробиерни в музикалните школи.
Снежана признава, че колективът, дори и „Мини Бамбини“, е изключително задружен и работи като един екип. Едни от най-опитните деца са сформирани в секстет, които освен да пеят, могат да свирят и на инструмент, защото са ученици в Музикалното училище . С тях се правят по-сложни проекти и лайв изпълнения по време на концерти, поради способността им да четат по ноти.
„Пианото неименуемо отличава изявата, защото всеки се явява със синбек, а не знаете какъв празник за ушите на журито и публиката е да чуят един жив инструмент. Освен това тогава много точно се чува какво пеят децата, тъй като всичко е по-прецизно. Самите те се стараят повече.“
Амбицирани от горе казаното, Снежана и Димитър Доневи решават от тази година да започнат и обучение по солфеж, за да могат и останалите певци да са нотно ограмотени. След като навършат 12 години те приключват с Вокална група „Бамбини“, защото вече навлизат в тийнейджърската възраст, но Снежи ги подкрепя и ако искат да продължат индивидуално ги насочва към кадърни и опитни колеги. Много от децата влизат и в НУМТИ „Добрин Петков“.
Другият голям проект, който скоро ще види своята реализация, е издаването на първи солов аудио албум на групата с авторските песни. Една от тях – „Хей, другари сурвакари“, по текст на Йордан Стубел, дори е включена в учебника по музика за I-ви клас на издателство „Изкуства“.
Снежана иска да възпита децата на отношение и любов към Родината чрез музиката, затова, заедно със съпругът си Димитър Донев, създават репертоар от патриотични песни като „Къде си вярна ти любов народна“, „Боят настана“, авторска песен за Левски, но бягайки от фанфарния, патосен стил на изпълнение. Визията също отговаря на тематиката – костюмите са в цветовете на българското знаме.
За трета поредна година Вокална група „Бамбини“ е и част от проекта на Фондация Димитър Бербатов „Успелите деца на България“, за определени постижения и дипломи от национални форуми. Включени са в луксозно издание алманах, в което са изброени успехите и информация за съответните формации или индивидуални таланти.
Много от тях са получавали и получават стипендии от Община Пловдив по Наредбата за стимулиране на даровити деца. Реализирали са записи в Първо студио на БНР София, в следствие на спечелената награда от II-ри национален конкурс „Път към славата“, а пет песни от авторския репертоар на групата са вече част от фонда на Българското национално радио. Откривали са съпътстващата програма към Международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, участвали са в запалването на коледната елха на Драматичен театър Пловдив, заедно със Стефан Вълдобрев. Откриват Световното първенство за ветерани в Колодрума, където изпяват химна на триглас. Печелили са награди на конкурса в Димитровград за авторска съвременна песен на фолклорна основа, Гранд При на международния детски конкурс „Млади таланти“. Години наред печелят първи награди на конкурса „Родолюбие“ в Панагюрище. Това са само част от наградите, дипломите и медалите.
Но не само децата могат да се похвалят с награди. Тази година Снежана Донева получава Почетна значка на град Пловдив за заслуги за развитие на образованието в града. Тя и Димитър Донев също така имат награда на МОН от IX Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности.
Друга голяма гордост за вокалната група е участието им в моноспектакъла на Камен Донев „Възгледите на един учител за всеобщата просвета“, в който изпълняват китайска песен.
Една от най-скорошните важни крачки в развитието на групата е класирането им в дебютния Национален фестивал за детски песни „Детска мелодия на годината“, в която има селектирани само 14 изпълнителя, а финалистът ще се избере в края на годината. Наградата е предоставяне на домакинство на града победител за следващото издание, както и популяризиране на международно ниво на песента победител. Кметът на Пловдив инж. Иван Тотев подкрепи фестивала като съдейства за отпускането на 1000 лв за всяка от класираните пловдивски вокални групи, изпълняващи финалните песни от фестивала. С тези средства ще бъдат заснети видеоклиповете на песните.
Десетгодишният си юбилей празнуват в Драматичен театър Пловдив, а като гледаме извървения път, можем да бъдем сигурни, че 10 години са крайно недостатъчни и Вокална група „Бамбини“ ще продължи да приема и учи бъдещите таланти на града и страната ни още дълги години.
