Датата 10 ноември завинаги ще остане в българската история като деня, в който всичко се промени. В който оставихме старото, за да прегърнем новото с надежда за свобода, промяна и Демокрация. Деня, в който се сбогувахме със социалистическия режим, изпълнени с вяра, че от тук нататък ще можем да споделяме мислите и чувствата си без страх, че светът разтваря вратите си за нас. С вярата, че хоризонтът е широк и в него всичко е възможно.
На заседание на Политбюто, организирано от Андрей Луканов и Петър Младенов на 10 ноември 1989 година, Тодор Живков подава оставка и официално освобождава поста на генерален секретар на БКП. Това поставя края на цяла една ера в политическо и икономическо отношение. Мнението на българите, живели преди и след Прехода, относно Комунизма са спорни и различни. За някои авторитарният режим е имал своите плюсове, други са доволни, че са оставили тази част от съдбата си в миналото.
Аз не се заемам да давам оценка за нещо, което съм изживяла частично и да гадая какво е изпитвал народът преди 89-та. Вместо това ще ви разкажа историята на един социалистически символ, намерил своето място в настоящето, като забита карфица, която ни напомня за отминалите години и прокрадва в душите ни къде меланхолия, къде забава.
Историята на червения москвич е история за една сбъдната мечта. Асен Мартинов се сдобива с първия си москвич още като тинейджър. В 9-ти клас започва да работи в сервиз за електроника и се запознава отблизо със сложната материя. На 17 години изкарва книжка, събира пари и купува първата си кола – Москвич 408, в зелен цвят. Желанието му било да го доведе до заводско състояние. Мечта, която се оказва нереализирана поради поредица от събития – липса на достатъчно средства и липса на части. Фирмата Москвич фалира през 2010 година и производството на части спира. Асен продава зеления москвич и продължава по пътя си до 2011 година, когато случайно вижда същия модел и носталгията го наляга. С носталгията, обаче, мечтата се възражда от пепелта и пловдивчанинът решава, че ще намери същата кола като тази през юношеството му.
Обикаля цяла България в търсене на „идеалната кола“, а късметът му се появява в Червен бряг, Плевенско, където намира Москвич от 67-ма, стоял 20 години в гаража. Външно автомобилът бил в почти идеално състояние. Не по същия начин стоели нещата отвътре. Като член на Клуб Москвич България, Асен възстановява автомобила напълно сам. Като изключим ламарината и купето, всяка гайка и болт минават през ръцете му, подменя дори електрическата инсталация. Реставрацията му отнема четири години, но най-накрая мечтата е реализирана и Червеният москвич заживява свой собствен живот. Тръгва по паради за ретро автомобили из цяла България. Съпругата му го подкрепя във всяко отношение и дори пътува заедно с него по изложенията. Заедно са обиколили десетки градове, като навсякъде са посрещнати с гостоприемство и радост. Тази година печели и наградата „Най-добър москвич 408“ във Враца. Асен споделя, че клубът е изпълнен от приветливи хора, които винаги са готови да помогнат на колегите си и не веднъж са му подавали ръка при трудности, а едно от най-топлите отношения са получили в родопското село Павелско.
„Удоволствието да сглобиш автомобила си сам е неописуемо. Много по-приятно е всяка част да е преминала през ръцете ти, за да си сигурен, че всичко е наред, отколкото да си закупиш такъв в движение и да му трепериш на пътя. Радостта от първото тестово кръгче също е несравнима. Но все пак трябва да си подготвен да караш москвич, защото той няма удобства и екстри. Липсва хидравлика, различни глезотии като поставки за чаши и подобни. Точно като по време на комунизма. Тогава имаше една основна верига магазини за авточасти – „Мото техника“. Помня, че баща ми купуваше и трупаше части, които не са му нужни в момента, но ги имаше в магазина, защото не се знаеше кога ще му потрябват и дали след време ще ги има в наличност. Колите втора употреба струваха по-скъпо, защото не се налагаше да чакаш за ред, докато тези, които давахме заявка за нова кола, чакахме понякога и с години, за да я получим.“, обяснява Асен.
От системата за ред са се спасявали и тези българи, които са пазарували с долари от чужбина, но такива са били малцина.
„Когато дойде Прехода смятахме, че всичко ще се оправи за една година. Че ще караме западни коли, че ще имаме хубава техника, че сме се отървали от оковите и ще живеем като нормалните хора.“
Е, къде вярно, къде не, България напредна в някои отношения, докато в други все още е назад. Интересен факт за модела Москвич 408 е, че в миналото той се е произвеждал и в родината ни под името Рила 1400. Заводът е бил ситуиран в Ловеч, но бройките са били ограничени, поради което всички запазени в движение екземпляри днес са с колекционерска стойност.
Колкото до червения москвич на Асен Мартинов, той събира само и единствено положителни емоции от хората, които са се докоснали до него, а много от по-възрастните споделят, че и те на времето са имали такава. Някои неща просто остават вечни, независимо колко политически партии и режими се сменят.
[wpseo_map id=“3554″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“hybrid“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“1″ show_state=“1″ show_country=“1″ show_url=“1″ show_email=“1″ show_category_filter=“1″ default_show_infowindow=“1″]
