Руски рибар не станал закуска на горска мечка благодарение на песен на Джъстин Бийбър, според новина от 2014 г., която обиколи социалните мрежи и дори беше публикувана от няколко големи англоезични медии. Една от статиите съобщава, че „Най-накрая (има) доказателство, че и мечките не понасят Джъстин Бийбър“ и че песента на Бийбър „Бейби“, която оповестявала входящите обаждания на рибаря, му спасила живота, като изплашила атакуващото животно.
Според сайта Verification Handbook, който проверява дигитални публикации за достоверност, случката е истинска с изключение на ролята на Бийбър. Истината е доста по-тривиална: животът на рибаря бил спасен, когато телефонът му оповестил колко е часът в момента.
Съвет №1: Ако историята звучи като небивалица, сигурно е такава. И при все че животът понякога е по-странен от измислица, не е лошо да се съмняваме в някои развръзки, защото те най-често се оказват лъжовни новини.
Съвет №2: Винаги проверявайте кой е източникът на информацията. Надежден ли е той? Забавното твърдение по-горе принадлежи на един от най-големите таблоиди във Великобритания, Daily Mail, който е известен със сензационните си материали и нехайното си отношение към проверяването на информация. Допитвайте се само до надеждни източници – такива, които са доказали, че проверят достоверността на съдържанието, което публикуват, и са отразявали дадена тема и друг път.
Подхождайте с внимание към източници, които не разкриват своята идентичност или собственици. Прозрачността и надеждността вървят ръка за ръка и когато източникът не ви казва кой стои зад него, вероятно има и друго, което не ви казва. Не забравяйте, че идентичността може да бъде открадната и потребителите на социалните мрежи са особено уязвими. Ако следвате публична фигура или институция във Фейсбук или Инстаграм, уверете се, че следваните от вас профили са официалните такива – обозначени със синя отметка.
Съвет №3: Преди да приемете дадено твърдение, особено ако е противоречиво, уверете се, че знаете кой го твърди и дали има нужната квалификация, за да го твърди. Ако следите дебата за ваксините, често ще ви попада изненадващо устойчив мит – за предполагаемата връзка между ваксините и аутизма. За съжаление много хора решават да не ваксинират децата си именно заради този мит. Неговото разпространение започва с публикуването на резултатите на проучване от 1998 г., което твърди, че ваксината против морбили, заушка и рубеола (MMR) предразполага децата към нарушения в развитието. Днес вече знаем, че резултатите са били фалшифицирани, а на единствения лекар от 12-членния екип, който отрича фалшификацията, е бил отнет лицензът за практикуване на медицина.
За да се информирате за ваксините и по други здравни теми, посетете сайта на Световната здравна организация или на друга публична здравна институция и винаги се съмнявайте в твърденията на блогове, които се опитват да докажат вредите от тях, като разказват частни случаи или публикуват недостоверна информация. Разпространението на фалшива информация за ваксините и последвалия спад в броя на ваксинираните деца в Европа и САЩ показват колко уязвими са хората, които базират решенията си на фабрикации и лъжовни новини, а зачестилите случаи на болни от дребна шарка в Европа и САЩ пък сочат, че потърпевшите в крайна сметка сме всички ние.
Съвет №4: Небрежно написан текст, съдържащ голям брой грешки, е индикация, че и информацията в него също не е преминала необходимия контрол. Както корекциите, така и фактологическите проверки отнемат време и нехайността към правописа обикновено издава отношението на автора и към фактите.
Целящите да дезинформират, обаче, ще се постараят да представят лъжовни новини по професионален начин, както показва експеримент на сайта Spicee.com. Екип от френски журналисти създава видео с безумна теза, но изключително професионална изработка, което твърди, че ЦРУ разработва човешкия имуннодефицитен вирус ХИВ за войната си срещу Куба. Видеото е част от кампания, провеждаща се във френски училища, която цели да покаже на младите колко реални могат да изглеждат фалшивите новини.
Съвет №5: Бъдете нащрек при неяснота и преувеличения. Думи като „много“, „силно“, „извънредно“, „прекомерно“ и пр. значат едно: авторът няма точни данни (по една или друга причина), но иска да ви убеди, създавайки впечатлението за масовост. Не се хващайте на преувеличения и заобикалки – изисквайте точност. Заслужавате го!
Съвет №6: Разликата между реклама и информация е важна. Запитайте се: Информират ли ме или се опитват да ми продадат нещо? Кой е платил за съдържанието, което получавам, и каква е тяхната цел? Това е особено важно, когато се стремите да прецените доколко обективни са твърдения като „пиенето на кафе намалява риска от рак“. Ако това е заключението на проучване, спонсорирано от кафе индустрията, може би все пак не е добре да увеличавате кофеиновата си доза.
