Урбанистичната архитектура на всеки град е една от най-важните структури, които го отличават от останалите населени места, а тази на Пловдив стъпва на върха на йерархията в българската архитектура. Много именити проектанти са строили и творили по територията ни, както от родината, така и от чужбина, главно от австро- унгарската и германската школа. Имена като Йосиф Шнитер, Любомир Шишков, Люсиен Шевалас и други трябва да бъдат помнени, защото именно те са дали днешния облик на града ни, с който толкова се гордеем.
Една от важните сгради на Пловдив е сегашната „Олимп“, в миналото функционирала като хотел „Молле“. Той отваря врати на 1 януари 1912 година. Това, с което хотелът се отличавал от досегашните било, че разполагал с първото самостоятелно парно отопление, първия пловдивски асансьор и първия генератор за електричество. През 1920 година почетен гост на хотела бил самият Иван Вазов, а в същата година дворът на сградата бил преобразен в площад за каране на кънки.
Преди да се превърне в хотел, теренът бил притежаван от съпругите на доктор Гребенаров и търговеца Андон Станев. Първоначално жените искали да изградят на него нещо като търговски център, с много магазини, но италианският проектант, когото наели, Мариано Пернигони, им предложил вместо това да се издигне хотел с 90 стаи. Те се вслушали в думите му и не сбъркали, защото откриването на хотел „Молле“ не само било пищно, но и се радвало на голямо обществено признание. Той бил оборудван с мебели по последен писък на модата, от Виена били доставени орнаментирани чугунени колони, а прилепен до сградата се построил и ресторант.
Малко след откриването, хотелът бил нает от Димитър Молле, който дал и името му. Разцветът на зданието бил факт, а интересът от страна на знаменитостите голям. В него освен Иван Вазов, са отсядали и много министри, гости от града и чужбина, депутати и обществени дейци. Усещало се разделението в социалния статус на гражданите, затова „Молле“ се превърнал в място за отбрания елит.
През 1942 година той става собственост на бащата на Веско Сариев, бащата на Иван Григоров и Пешо Папукчиев. Управител на заведението бил братът на Марко Фридман, участник в атентата през 1923 година. През 1947 година бива взет от „Балкантурист“. Ресторантът се откроявал с първокласна кухня, голяма градина и професионално обслужване.
През социализма хотелът бил прекръстен на „Република“, а през 90-те години на миналия век той губи функциите си и в сградата се наместват офиси и магазини.
Днес нищо не е останало от предишния блясък на сградата, освен фасадата. Първият пловдивски асансьор не работи, но виенските колони все още могат да се различат. Кафенета и магазини са го оградили като бариера, но все още има хора, които помнят историята му и се отнасят с уважение към нея. Вече позната като сградата на „Олимп“, тя все още е една от най-стратегически разположените и действащи постройки в града.