Столипиново: Другото лице на културата Пловдив 2019

Столипиново е забранена и забравена зона, която доста рядко влиза в събития и новини около Европейската столица на културата Пловдив 2019.

Наслаждавайки се на прекрасното време през уикенда, реших да се разходя извън Пловдив. Пътувайки към изхода на града, забелязах огромна маса черни облаци идващи от към Индустриалната зона.

Реших да проследя, от къде идват тъмните облаци от дим, като стигнах до входа на квартал Столипиново. От там реших да мина през квартала, за да излезна от Пловдив и поема по своето пътешествие.

Навлизане в Столипиново, димът вече се беше разсеял, но пък се усещаше миризмата на изгоряла пластмаса и гума. В близост до главния път, който минава през квартала забелязах пожарна, която тъкмо беше приключила с гасенето на пожара.

След потеглянето на пожарната от мястото на пожара, реших да се разходя, за да разбера, каква е възможната причината за разгорелия се огън. Защото огнището се намираше в близост до реката, предположих, че се е запалило стърнище, но останах смаян.

Разстоянието между коритото на реката и близките гаражни клетки беше изпълнено с изхвърлени боклуци. Стара мебелировка, автомобилни гуми, битови и строителни отпадъци. Нахвърлени на купчина едно върху друго готови да бъдат изпепелени.

В района на пожара се дишаше доста трудно и навсякъде се носеше миризмата на изгорели отпадъци. Имаше доста жители на Столипиново, които бяха излезли на прозорците по време на пожара, за да наблюдават гасенето.

Реших да продължа по своя път, успокоявайки се че това най-вероятно не се случва постоянно, а просто чисто съвпадение. За мое огромно съжаление, това което видях по основния път през квартала ме накара сериозно да се замисля.

Навсякъде около пътя имаше изсипани огромни количества отпадъци. Голяма част от тях бяха разпилени по „зелените“ площи на квартала. Други струпани в пеобразни бетонни ограждения, за които по-късно разбрах от жители, че се използват за горене на отпадъци.

Помислих, че е възможно, тази гледка да бъде единствено в началната част на Столипиново и продължих по основния булевард. Колкото повече се движех посока „Цариградско шосе“ гледката се повтаряше. Впечатление правеше единствено, че боклуците бяха локализирани около контейнерите за отпадъци.

Тази картина на натрупани боклуци се повтаряше до основното кръстовище. От живущите в квартала последствие разбрах, че рядко се събира боклука в квартала от обслужващите фирми. Затова се получава натрупване около контейнерите за смет, а не защото хората си изхвърляли боклуците другаде.

След споделянето на историята с приятели и показването на снимките, получих предложение да се организира масово почистване на квартала от отпадъците. Затова с колегите от Plovdiv Town – град Пловдив решихме да я подложим на дискусия.

След като прочетете коментарите, може да получите цялостна представа отношението на хората към Столипиново и обитателите. Получихме също голямо количество нападки и злонамерени изказвания , затова че сме си позволили да попитаме подобен „обиден“ въпрос.

Като финал бих желал да иразя своето мнение по темата:

Мили хора,
Според мен едно общество не се измерва с лъскавите си постижения, а с поемането на отговорност за грешките, напразните обещания и отказаната подкрепа. Ние българите винаги сме били пример за многообразие, единство и взаимопомощ.

Въпреки натрупаната с години омраза към малцинствата, поради различни причини, е важно да бъдем пример за подражание на по-младите от нас. Да бъдем подкрепата на тези, които я пожелаят и да не ги осъждаме, оставяйки ги без помощ.

Много обиди се изсипаха по наш адрес, адрес заради този въпрос, което не им прави чест, но показва, че казусът е на дневен ред. Решението как да подходим към проблемите , които се трупат с години, е трудно и тепърва ще предизвика всеки един от нас, да направи своя личен избор.

Вярвам, че ние ще сме задружни и като общество ще направим правилния избор, да не се делим, а бъдем заедно, както символа, който ни представя пред света, като Евпропейска столица на културата – Пловдив 2019.