Бунарджика в годините страда от синдрома на безплатния паркинг, защото храната се оказва по-важна дори и от нарушителите.
Версия 1
Денят е 6 ноември /сряда/ около 13 часа обедно време. Усещането за разходка е приятно и подходящо, въпреки наближаваща зима. В подножието на парк Бунарджика МПС-та със специален режим на движение са на докладна оперативка и разбор на текущите задачи.
Въпреки нежеланието на кадровия състав, е издадено постановление за използването на превозни средства за изпълнението на целите. Разборът е съставен от представители на ОДМВР, ПБЗН и II-РПУ. Стратетията е сервирана и е време да започне събеседване по точки.
Поради дълбока засекретеност и конфиденциалност, обсъждането се проведе в засилено мълчание и бързо възприемане на оперативната информация. След извършване на задълбочен анализ и стратегическо плануване на целите срещата приключи с единодушие и бакшиш.
Версия 2
Преди заведението има поставен знак забраняващ паркирането и престоя на МПС-та от дясната страна на пътя. След заведението има поставен знак за забранено влизането на пътни превозни средства в двете посоки. Липсват антипаркинг колчета, бариера за ограничаване на достъпа и глоби на нарушители поради неизвестни причини.
Факт остават двата служебни автомобил, които са собственост на МВР. Единият на близък, а другият в далечен план, спрян в края на дългата колона след забранителния знак. Липсва действие по налагането на санкции или делигирането на дейността към компетентен орган.
През годините сме се научели да търсим истината, въпреки че ежедневно сме заобиколени от лъжи и измама. Коя версия е вярна не можем категорично да кажем. Но нека се замислм и да решим, кое е по-важно за нас хората от Бунарджика – храната или нарушителите.
Глобени няма, гладни също, а кучетата си лаят и кервана си върви!