Тотев сбогом и няма да ни липсваш са истинските чувства, които гражданите усещат след края на една васална ера за Пловдив.
Тотев е добро момче, което никога не е било осветено от светлината. Мнозина му се смееха, но след спечелването на първия си мандат, всички те искаха да са му приятели. Дори и докоснати само във Facebook профила на лидера те се чувстваха непобедими.
Инженерът плахо встъпил начело на Община Пловдив, дори в началото не можеше да обели ни дума, ни вопъл, ни стон. Съдба! Мъдростта от векове назад ни припомня, че тихите води си остават най-дълбоките. А водите се указаха доста, доста дълбоки….
Тотев е част от модерната история на нашия град и дълго време неговата сянка ще се подава от гардероба. Тя е надвиснала над Пловдив, като тъмен черен облак преди градушка. Но града под тепетата, древен и вечен, не обича васалите и те не оцеляват за дълго.
На 03.11.19 г. инженерната мисъл на Тотев изгуби битката за собственост над най-стария жив град в Европа. Не може да си представите мъката обзела сърцата на всички душички. Тези дребнодушия, които трепетно чакаха да пируват над предначертаната загуба. Очакваха стария запасняк от фронта да се върне в Общината.
Тотев сбогом и със сигурност няма да ни липсваш! Особено празното говорене и насмешката ти с Пловдив. Колкото и сега да пишат за теб, как си преборил змей, ламя и други митични същества ние помним и няма да забравим! Дойде Видовден!
