Броени часове ни делят от един от най-колоритните световни празници – Halloween. Казвам световни, защото макар много хора да си мислят, че денят преди Вси Светии е американска измислица, това изобщо не отговаря на истината.
Halloween произлиза от келтския езически ритуал Сауин, който е отчитал Новата година на племето. Древните келти живеели с вярването, че в нощта срещу нея починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.
Ако трябва да потърсим българска аналогия с празника, то това би било кукерството, където мъжете също плашат злите духове с маски с рога и животински кожи.
Като цяло, нощта на Halloween е времето, в което границата между живия и мъртвия свят се разтваря и търсещите отмъщение демони и призраци се изкачват в материалната земя, за да излеят своята жлъч върху невинните си жертви. Тъмнината, която ритуалът носи със себе си, е вълнувала и продължава да вълнува не една душа. Точно затова и най-големите майстори на трилъра го включват в произведенията си – литература, кино, музика, изкуство. Битката между доброто и злото лежи в основата на природата откакто свят светува, но това е битка без край. Тя ще продължава да е двигателната сила на съдбата, която задава един единствен въпрос – от коя страна на бариерата ще застанеш.
По случай Halloween ви представяме десет цитата на Стивън Кинг – един от най-големите гении на литературния ужас.
„Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!”
„Ако си дете, се учиш да живееш. Възрастните се учат да умират.“
„Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с „Имало едно време“. Всеки край е жесток. Всеки край е просто друг начин да кажеш „сбогом“.“
„Той често казваше, че „никога“ е думата, която Господ обича да слуша, когато иска да се посмее.“
„Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.““
„Знаеш ли колко жесток може да бъде твоят Бог, Дейвид? Колко ужасно жесток?… Понякога Той ни кара да живеем.“
„Истинската любов, като всеки друг силен и омайващ наркотик, е досадна — веднъж разкажеш ли за създаването и откритието й, целувките бързо втръсват и милувките са изтощителни… разбира се, за всички с изключение на онези, които си ги разменят, които дават и взимат милувките, докато всеки звук и цвят на света сякаш се сгъстява и става по-ярък около тях. Както и с другите силни дроги, истинската първа любов е наистина единствено интересна за онези, които са й пленници.И както всеки друг силен и омайващ наркотик, първата любов е опасна.“
„Ако си запознат с теологията, ще знаеш, че Бог избира да говори чрез умиращите или безумците. Дори ми се струва, че съществува и психологическо обяснение на всичко това. Умиращите или лудите са същества с драстично променена психика. Здравият човек „филтрира“ съобщението свише, за да го изтълкува по своему. С други думи, от нормалния човек не става пророк.“
„В три часа сутринта гъстата кръв пълзи лениво из вените и сънят е тежък. Душата или дреме в блажено неведение за часа, или се озърта с върховно отчаяние. Средно положение няма. В три часа сутринта светът смъква крещящия грим като стара курва със стъклено око и без нос. Веселието става нелепо и крехко като в замъка на Едгар По, обкръжен от Червената смърт. Ужасът е премазан от скуката. Любовта е само сън.“
„Ангелите може и да се спасят от вечни мъки, но хората са по-малко щастливи създания и за тях адът е винаги близо.“