Plovdiv Town започва нова поредица, измислена и създадена от Кристина Ликова, която два пъти в месеца ще ни запознава с професионалната история на различни личности, занимаващи се с интересни професии и занаяти. Хора на изкуството, на модата, на разнообразните кариери, които не само обичат, но по някакъв начин докосват и останалите. Кристина вярва, че всяко нещо в живота е изкуство, точно затова и кръстихме рубриката „Изкуството във фотоси“.
Но преди да ѝ предадем перото, първо ще ви запознаем със самата нея. Кристина Ликова – фотограф, студент в АМТИИ по фотография, майка и съпруга. Обича да снима най-вече портрети и деца.
-Кристина, защо избра именно фотография?
Почнах да се занимавам с фотография след като родих, но винаги ми е било интересно. Помня, че като малка накарах родителите си да ми купят фотоапарат и от тогава започнах да развивам визуалната си култура – как да съчетавам цветовете, стиловете.
След като родих се преориентирах, защото завърших Информатика, но не го чувствах като свое призвание. Майчинството ми помогна да се преоткрия. Осъзнах, че колкото и време да ми отнеме, трябва да се занимавам с това, което харесвам.
-Какъв е твоят стил на снимане? Какво искаш да покажеш с фотографията си?
Държа фотографията ми да е с позитивна насоченост. Обичам по-артистичните снимки. Най-трудно е да снимаш хора, защото трябва да намериш правилния подход. Най-сложното при портретите е да изкараш наяве самата същност на човека. Да го представиш такъв, какъвто е, а не какъвто иска да бъде за пред обществото.
-Ти си фотограф, който иска да разкаже чужди истории. Защо?
Идеята се роди заради собствения ми блог. Първоначално включвах много техническа работа в него, но тя не ми носеше удоволствие. Разбрах, че се чувствам добре когато се свързвам с хора с интересни професии, хора на изкуството. Интервютата, които правя са вдъхновяващи за останалите. За всяка личност измислям и определена снимачна концепция, като тя е най-често съобразена с характера на самия човек.
-Как съчетаваш майчинството с професия, която не е нито лесна, нито статична?
Права си, че при фотографията трябва да обикаляш, не стоиш на едно място, но тя дава гъвкавост и свобода. Не те ограничава времево, макар че има моменти, в които се налага да работиш много повече от осем или девет часа на ден.
Съчетавам нещата трудно, но ако се случи така, че се налага да пренебрегна дъщеря си, после гледам да наваксам изпуснатото време.
-Има ли фотографи, от които се вдъхновяваш?
Да, много автори ми минават през главата, но нека спомена наш сънародник. В Пловдив много ме вдъхновява Георги Вачев, защото фотографията му е много артистична и различна, а и някак си бяга от комерсиалната визия.
-До какво ниво искаш да изведеш фотографията си?
За сега мечтая да се развия на национално ниво, а не само на местно. Може би в един момент ще искам да изляза извън границите на България, но ще вървя стъпка по стъпка.
Очаквайте скоро първото интервю на Кристина Ликова в рубриката “ Изкуството във фотоси“.
Автор: Паулина Гегова
