Изобразителното изкуство е едно от най-личните, интимни и съкровени изкуства. То не подлежи на модата, а единствено на душевността на създателя си. Може би затова и не е толкова комерсиално, но пък е космополитно, защото не дели хората на раси, националности и езикови бариери. В който и край на Земята да се намираш, винаги ще откриеш нещо специфично за себе си в картина, графика, дизайн, графит. Нещо, което ще те впечатли, или пък ще те отблъсне. Нещо, което ще оприличиш като шедьовър, или като пълен провал.
България може да се похвали с много художници, прочули се по цял свят, както и с такива, които тепърва навлизат в необятната галактика на изкуството и се учат с всeки изминал ден. Учат се най-вече на търпение и на вяра в собственото си въображение.
Деяна Атанасова, наричана на кратко Ая, е съвсем млад художник. Както на години, така и по опит, но вече има три изложби зад гърба си, а изкуството си разгръща в слънчев Пловдив, чийто цветове могат да вдъхновят всеки, независимо дали е професионалист или не.
Ая е родом от Бургас. След като завършва гимназия, заминава в столицата, за да учи английска филология. Заминава без да знае какво я очаква и за жалост се сблъсква с един забързан живот, който не отговаря на нейната цветна и шантава същност. Объркана и самотна, тя започва да рисува, като първоначално взима на заем боите на съквартирантката си. Рисува интуитивно, няма научни познания за изобразителното изкуство, но те не са ѝ нужни, защото тя не създава форми и образи, а слива цветовете, пръска върху листовете, наблягайки само на едно нещо – чистотата на собствената си душевна тоналност. Осъзнава, че рисувайки се чувства освободена и си набавя всичко необходимо, за да продължи.
Изоставя София и пристига в Пловдив, където намира своето място. Тук е и първата ѝ изложба, в читалище „Съвременник 1986“ в квартал „Тракия“. На нея продава седем картини.
„Пловдив е много предразполагащ за рисуване, с много зеленина и цветове. Можеш да бъдеш себе си и имаш свобода да експериментираш с изкуството си. Може би затова има и много художници тук, защото и самият град е артистичен. С голямо удоволствие бих направила изложба в Планетариума в Природонаучния музей, защото моите картини са по-космически. Или в някой парк, сред природата, защото тя ще накара хората да се почувстват по-вдъхновени и приети, без никакви очаквания.“
Да, нейните картини са наистина отражение на космоса, но през призмата на едно младо, двадесет годишно момиче. Любимата ѝ цветова гама е синьо-лилавата, а пръските по хартията създават усещането за звезди върху нощния небосвод. Набляга също и на червено, оранжево, розово и жълто. Вдъхновява се главно от космоса и природата. От фракталите, от малките формички по растенията или фибоначитата при охлювите. Понякога черпи вдъхновение и от филми на астрономическа тематика.
Рисува главно с темперна боя, защото е на водна основа и може да променя картината, докато при маслото нямаш тази опция. Понякога използва акрил, рисува повече с пръсти, отколкото с четки и никога не е пробвала да рисува на платно. Една картина завършва за няколко часа, има и общи с пловдивчанката Валентина Георгиева, която също е самоука. Изкуството ѝ може да се определи като абстрактно, без да се съобразява с правилата на изобразителното изкуство. Това е и една от причините, поради които не иска да учи в академии, макар да осъзнава, че повече познания никога не са излишни.
Втората си изложба Ая организира в заведение в родния си град Бургас, но признава, че интересът към изкуството е по-голям в Пловдив. Не знае каква е причината, но явно усетът ѝ не я е подлъгал, защото тук не само се чувства като у дома си, но и като място, на което може да развие таланта си.
Третата я връща обратно в столицата, където представя акрил върху керамика. Самата тя е цветен полет и определя творбите си като такива – несъразмерни, без ясни контури, но пък чувствени и може би магични. Стига да отвориш ума си достатъчно, че да видиш извън земната атмосфера.
