Ако детската железница на Младежкия хълм изкачваше върха му?

Детската железница на Младежкия хълм е построена с първоначалната идея влакчето да го обикаля целия и да стига чак до върха му. Поради някаква причина тази идея си остава само такава. Сега едно младо момче, едва деветнайсет-годишно, иска да я реализира и ще направи всичко възможно, за да я осъществи. Не само, за да облагороди хълма, но и защото е тясно свързан с железницата. Баба му е работила в нея, живее на една ръка разстояние от тепето и е прекарал детството си между дърветата, скалите и релсите му.

Самата железница „Знаме на мира“ е била построена по прототипа на тази в Будапеща, която стига до най-високия връх на града и се управлява изцяло от деца. Пловдивската е открита в подножието на Джендема на 23 септември 1979 г. Построена е едва за 137 дена от ученици и студенти със съдействието на пловдивското гражданство за 35-годишнината на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ и за първата асамблея „Знаме на мира“. Интересен факт е, че по време на строежа ѝ не е отсечено нито едно дърво. Релсите и вагоните са част от закритата през 1959 година линия Кочериново – Рилски манастир. По тази линия е минал траурният кортеж с останките на цар Борис III когато са го качвали към Рилския манастир за погребението му. Годината все още е обозначена от вътрешната страна на релсите.

Междурелсието на пътя е 600 мм, което го прави най-тесният теснолинеен път в България, с дължина 1090 м. Влакчето е съставено от локомотив и три вагона с около 50 места. От 1999 до 2007 година то не работеше, а през 2013-та линията беше ремонтирана.

Въпреки това, ако тръгнете по маршрута ѝ ще видите надраскани и занемарени спирки, като например спирка „Снежанка“, които изобщо не си личи някога да са били ремонтирани.

Точно затова и за да реализира детската мечта от миналото за изкачване на влакчето чак до върха, Станислав Неделчев иска да направи макет, в който да покаже, че е напълно възможно този курс да бъде постигнат. От Общината ще му съдействат да направи макета и да входира проекта за 2019-та, когато ще се честват 40 години от създаването на железницата. Но няма да е никак лесно. Проблемите за Станислав започват още от началото.

„Започнах да търся архива на железницата още от 79-та, за да изчислим всички размери и възможни маршрути на тепето, през които влакчето може да мине. Започнах търсенето си в управлението на БДЖ, но там нямат архиви. Продължих в бившото управление – и там нямат. Написах молба до кметството и от там ми върнаха отговор, че нямат. След което ме изпратиха в бившия Партиен дом. Там също нямах успех. В ОДК търсих, но и там ударих на камък. В локомотивното депо бях, от там не ми върнаха отговор. В Народната библиотека намерих само статии от стари вестници, които не вършат работа за целта.

Най-накрая отидох в кметството на район „Централен“, от където ми обърнаха внимание. Поговорихме, срещнахме се с архитекти от Общината и те казаха, че макет на тепето е имало преди, но след 10 ноември е бил счетен за комунистическа грандоманщина и е бил унищожен. При това не само този, а и много други макети. Един от архитектите даже ми призна, че ги е бил скрил и зазидал, за да не ги унищожат, но въпреки това не е успял да ги спаси.

Затова, ще направя всичко възможно, за да събера екип от специалисти – ландшафтни архитекти, инженери, историци, за да можем да изградим един нов макет с това, което разполагаме.“, обяснява Станислав.

А той разполага с чертежите на пътя, но надеждата му не стига до там, а до много по-високо, Дори до триизмерна карта, която да покаже как би изглеждал хълма ако се премахнат всички изгнили дървета, ако на тяхно място се засадят нови, ако релсният път се довърши. Ако ронещите се седиментни скали се обезопасят и съхранят. Ако цялата разположена природа се освежи, ако се погрижим за нея и в същото време възвърнем една прашасала, но не и умряла идея за атракция.

След като всичко е готово, ще се направи обществен дебат, за да се попита народът какво иска и дали изобщо го иска, защото целият проект е главно за нас – хората, които ще се разхождаме из полите на хълма и ще водим децата си да го опознават по един забавен начин.

Поговорихме си и със служителите и машинистите, които работят в железница „Знаме на мира“ и тяхното мнение е, че тази първоначална идея от 79-та е чудесна, но не им се вярва, че ще се случи. До сега никой не е искал мнението им по въпроса, а и те гледат да странят от казуса, може би защото усещат, че няма смисъл. Но смисъл има и не е нужно да ровиш надълбоко, за да го откриеш.

Ние заставаме зад проекта за довършване на детската железница и облагородяване на тепето, за възвръщането на младежкия му дух, който да приюти и бабите и дядовците ни, защото то беше едно от най-страдащите от модернизма. Като се започне от незаконното паркиране по пътеките му, та се стигне до станциите и празния басейн на върха. И колкото и да ни се иска, два-три фестивала през летния период не са достатъчни, за да го съживят. Един живот, било той човешки, или не, е нужно да се поддържа постоянно, защото е като огъня – ако не тлее, изгасва.