Любел Дякоf е на 24 години, студентка, но истинската ѝ страст е поезията. Обича да прекарва много време в библиотеките, заради творческия заряд, които ѝ носят.
Тя тръгва по пътя на самоиздаването на първата си стихосбирка. Признава, че се е сблъсквала с много пречки и трудности, но никога не се е отказвала от мечтата си. Желанието ѝ за премиерата в Пловдив е да покани и други поети, които да ѝ партнират. Идеята е да е направи такова литературно четене, каквото е нямало до сега в града.
-Каква е тайната история зад това как почна да пишеш?
Пиша от десет годишна, но тогава пишех афоризми. Бяха житейски и философски, въпреки възрастта ми. В гимназията започнах да пиша поезия. Нещото, което ме подтикна да пиша е, може би, че ми се наложи доста бързо да порасна.
-Спомняш ли си някои от тези афоризми?
Да, спомням си някои. Може да Ви се стори глупаво, но като за 10-годишно дете си е направо гениално. Бях написала, че във всеки човек има добро и лошо и никой не е само добър или само лош.
-Каква е била поезията ти в тийнейджърските години?
Честно казано, не мога да си спомня напълно. Тогава пишех в рими, нещо, което сега не ми допада толкова. Пишех за нещата, които ме вълнуваха – най-вече за любов. Сега пиша за социални теми. Аз съм много състрадателна, лесно се поставям на мястото на другите, което всъщност много ми помага да създавам поезия.
-Кои са обществено значимите теми, които си вмъкнала?
Засегнала съм теми като-расизма, приятелите в Чужбина, развода, за починалите родители, славата, смъртта, като цяло свободният дух, миналото и т.н.
-А какви теми те вълнуват в самия обществен живот?
Много съм щастлива, че в последните години Пловдив много се разви. В литературата също. Напоследък се правят все повече литературни четения, което много ме радва. „Капана“ даде голям шанс на творците в това отношение. И не само той, разбира се. Естествено има още какво да се желае от града.
-Мислиш ли, че в Пловдив почва да се образува едно младо общество от хора, които се интересуват от култура?
Да, като че ли усещам, че литературата стана модерна. Интересът към нея се завърна.
-А какво е твоето виждане за това, че заради интернет все повече хора се отдалечават от книгата като носител?
Има много млади хора, които пишат и четат. Изкуството се вмъкна в интернет, но все пак допира до книгата, уханието на стара книга, спокойствието, което носи библиотеката, не може да бъде изместено от интернет пространството.
-Разкажи ни малко повече за предстоящата ти стихосбирка.
Стихосбирката се отличава от другите с това, че не е заложена изцяло темата за любовта, а е вплетена и с други. Като цяло е доста меланхолична, но в крайна сметка в меланхолията и болката се крият доста размисли. Избягвам да пиша позитивни стихотворения, предпочитам да изливам болката си. Вярвам, че доста хора ще се открият в моите текстове, дали в едно или повече стихотворения. Щастлива съм, че много млади хора ми споделят, че моите стихотворения са им дали стимул също да започнат да пишат.
Мисията ми е хората да разберат, че не само те се чувстват по определен начин. Също и да се замислят, да видят, че има и друга страна на техния начин на живот. Третият елемент е да повярват, че всичко е възможно, стига да си упорит и търпелив.
-А стиховете ти преживени ли са, съпреживени или просто моментен трепет?
Една голяма част от тях са преживени. Друга голяма част са преживени от мои близки. Тук идва и състраданието, за което споменах. То ми помага да напиша ситуацията така, все едно самите те са я написали. Друга част е изцяло плод на въображението ми, което много ме радва, защото не е задължително винаги да страдам. Мога да съм щастлива, но чрез него да пресъздам това, което искам.
-Кои са любимите ти автори?
Аз не чета само поезия, нищо, че самата съм поет. Все пак от поетите обичам литературата на Пабло Неруда, Александър Иванов, Ива Спиридонова. От прозаиците чета Буковски, Оскар Уайлд, Елиф Шафак и други.
-Има ли нещо, което си скрила от читателите си.
Някои от най-силните ми стихотворения не са публикувани в интернет страницата, макар че той е добра платформа за разпространение. Но най-добрите ми стихове са само за тези, които ще си вземат стихосбирката когато е готова.
-Какъв е съветът ти към младите, които тепърва ще се самоиздават?
Възхищавам се на младите хора, които пишат, но да не забравят, че е хубаво да четат три пъти повече от всички останали, ако искат да нарекат себе си писатели. И най-важното е да не се страхуват да покажат творчеството си, защото това да имаш талант и да не го покажеш е пропилян талант.
-Какво си представяш да има като събития през 2019-та? Какво искаш да има в повече?
Това е много сложен въпрос. Мисля, че би било интересно да се направи турне на хората на изкуството, които да обикалят различните градове, за да могат повече да се запознаят с творчеството им. Би било хубаво и да се съчетаят различни видове изкуство. Например актьорското майсторство с литературата или изобразителното изкуство. Мисля, че това, което липсва са повече концерти на известни чуждестранни музиканти.
