Фотографии: Държавна опера Пловдив
Операта е жанр в изкуството, който сме свикнали да свързваме със завладяваща музика, дълъг сюжет, придружаван задължително от антракт и много блясък. Блясък на шампанско, на костюми, на грим, на хореография и музиканти. В миналото операта е била изкуство за аристокрацията, но днес тя е достъпна и все повече бяга от стереотипите на бутиков спектакъл. Все повече показва и суровата действителност на текста, която преди режисьорите не са смеели да покажат пред публика. Но с годините забраните падат, цинизмът се извисява и артистите си позволяват „своеволието“ да изтрият грима на замаскираната помпозност.
„Катерина Измайлова“ от Димитри Шостакович, по повестта на Лесков е история за страданието и как то ни бута до пропастта на собственото ни отчаяние. Толкова силно и задушно отчаяние, че то наказва и тези, които държим пряко отговорни за нищетата си. Произведението се играе в Държавна опера Пловдив с диригент-постановчик Диан Чобанов, режисьор – Вера Немирова, гост-диригент – Найден Тодоров, художник – Димана Латева, пластика – Силвия Томова, хормайстор – Драгомир Йосифов и концертмайстор – Виеслав Новак. Солисти – Пламен Бейков, Димитър Зашев, Мария Цветкова, Георги Султанов, Светлана Иванова, Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков и оркестър и хор на Държавна Опера Пловдив.
Катерина Лвовна е младата и красива съпруга на богатия търговец Зиновий Измайлов, която страда от една потискаща и смазваща душата болест – скуката. Но не само скука към ежедневието, а скука към света, който я заобикаля. Катерина Лвовна Измайлова е героиня, чиято съдба я изпраща на място, в което няма близост, липсва любов, приятелството е дефицит, а забавленията блян. Измъчвана от вътрешни терзания и разкъсвана между желанията си, между лоялността и нов страстен трепет, който неочаквано се заражда в сърцето ѝ, тя стига до крайното импулсивно решение да отнеме живот. А после още един и още един, всичко в името на нейната свобода и щастие. Щастие, което се оказва лъжовно и прокълнато, разяждано от съвест и страх, че погубените от нея ще се въздигнат от задгробния свят и ще ѝ отмъстят с най-голямата жестокост, която заслужава.
Катерина Измайловна е жена, вкопчила се в малкото любов като удавник, защото знае, че пусне ли се, ще потъне на дъното на черния океан, върху чиято повърхност нестабилно плува съзнанието ѝ.
Режисурата на Вера Немирова е нещо, което до сега не сме виждали на българската оперна сцена. Мрачната сценография, контрастът между бели, черни и сиви цветове и суровата действителност, с която е представена историята, те карат да настръхнеш и в същото време да не отделиш поглед от изпълнителите. В зрителя остава усещането за индустриална реалност и сибирски зандан. Сянката играе огромна роля в постановката. Превръща се в пети актьор, стига да я забележите, защото тя не е акцентирана натрапчиво. Просто погледнете в дъното на сцената и забележете как чудовищно надвисва върху героите.
„Катерина Измайловна“ е опера на изкривените ценности. На анархията, греха, наказанието, черния хумор, алкохолната зависимост, изгубеното доверие и женската омраза. Това е опера на нихилизма и трябва да се види от всеки. Дори да не сте почитатели на тъмния жанр, ще откриете отговори на толкова много въпроси. Или пък нови въпроси, които ще държат ума ви буден и бушуващ.
Да, оперите не са това, което бяха. Затова захвърлете копринената кърпичка и блясъка в канавката и се насладете на най-черните си мисли. Открийте се в героите, а после се замислете – дали и вас не ви чака същата участ или ще успеете да избягате от тази прокълната карма.
