Автор: Мария Прикумова
Преоткрих театъра преди три години. В началото ходех с приятели, напоследък предпочитам да бъда сама. За мен той е бягство. От проблемите, от самотата, от отегчението, от шума, от безсмислието. Всъщност, истината е, че там човек никога не е сам. Понякога поглеждайки актьора в очите, чувайки и осъзнавайки това, което той има да каже, намирам себе си, когато се чувствам изгубена. Това се случва само, когато я има магията. А не са много магьосниците на сцената и зад нея…
Избирайки тази пиеса не очаквах магия, а имах нагласата за нещо различно. И да, тя беше такава, на моменти дори странна. От заглавието и комуникацията с публиката, до сценографията. Текстът на Горки е умело променен и осъвременен. Сякаш е взета просто сентенцията и е поднесена изключително интригуващо. Вплетени са и откъси от Хайнер Мюлер, Мишел Уелбек и Бионг Хан Лий, както и авторски текст на самия Иван Панталеев, който се завръща на родна сцена след 20-годишно отсъствие. Самият Максим Горки не е определил жанрово своето произведение, а го е нарекъл просто „сцени“. И за мен това има своето обяснение. Всеки един актьор рисуваше различна сцена. Редуваха се комични, трагични, интелектуални, актуални, близки, далечни. Плашещо познати от ежедневието ни общочовешки теми и персонажи. От „гърбавата душа“ като основен недъг на съвремието ни, до страшния въпрос „Как трябва да се живее?“. И за правата на човека. Правото му „да желае измамата“, да говори за това, „което го боли“, или просто да се скрие от живота, защото „изплашените хора не са малко“. Равнодушието към чуждото страдание е явно обрисувано с момента, в който един от героите удря жена си и тя пада на земята объркана и унизена, а всички около тях извръщат глава, сякаш нищо не се е случило. Тя, въпреки обидата си, успява да го оправдае. Познато нали?! Защото живеем във време, в което се помага, за да се презира.
„NeoДачници“ е от този тип пиеси, които имаш нужда да изгледаш и втори, и трети път. И всеки път ще откриваш нещо различно, което си пропуснал предния. През цялото време течеше диалог, но не само на сцената, а въвличащ и зрителите. Един от най-въздействащите моменти бе монологът на Маря (Теодора Духновикова), в който тя разказва за проблемите на индивида и парадокса, че земята има капацитет да изхрани население два пъти по-голямо от сегашното и въпреки това на всеки десет минути едно дете умира от недохранване. „Канибализъм“ – рече тя и се разплака, а с нея и целият салон… Но ако все пак си събрал сили и си успял да се овладееш след нейните думи, то слушайки Шалимов /Владимир Карамазов/, който засяга и проблемът с изкуството – не би могъл. Именно то е „съвременният глашатай на правдата“.
В края на представлението осъзнах, че магията я имаше. Но нямаше как и да бъде другояче с този брилянтен актьорски състав. Пролетта е вече тук носейки със себе си надежда, прекрасно настроение и красиви емоции. Направете си подарък и се срещнете с „новите дачници“. Повярвайте ми, те имат какво да ви кажат.
„NeoДачници“ по Максим Горки, режисьор Иван Панталеев, с участието на: Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Теодора Духновикова, Иван Юруков, Стефания Колева, Александра Василева, Радена Вълканова, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Христо Петков, Николай Урумов и Рашко Младенов. Представлението ще се играе на 3, 12 и 29 април, както и на 15, 23, 25 май в Народен театър „Иван Вазов“.