В Петата поредна акция по почистването на ботаническата градина в Пловдив се включиха малки и големи доброволци. Докато родителите доброволци успяха да изчистят около 200 кв.м площ,децата участваха в специално създадени работилници на открито в които направиха четеринадесет къщички за птици. В края на акцията всички участници са на мнение,че Пловдив се нуждае от възстановяване на ботаническата градина като място за отдих и занимания на открито. За това и организаторите ще продължат с акциите. Следващата е на 15-ти април от 11 часа.
Имайки предвид сегашното състояние на ботаническата градина е трудно да си представим,че до преди няколко десетилетия тя е била една жива галерия ,представяща огромно разнообразие на растителни видове. Ботаническата градина е основана през 1950-та година върху участък от 250 декара,тя е третата в България и първата извън София. В основата на създаването ѝ стои професор Кирил Киряков, който като ръководител на катедра „Ботаника” на Агрономо-лесовъдния факултет в град Пловдив ,подбира асистенти силно привлечени от природата и започва усилено проучване на растителните ресурси на България.
Новосъздадената тогава ботаническа градина,осигурява добри условия за научноизледователска дейност. За развитието на ботаническата градина спомагат и организираните от професор Стоян Димитров експедиции,в които участват всички преподаватели от катедрата.
Реалната дейност по създаване на ботаническата сбирка на градината започва през 1957 г., когато за неин ръководител е назначен д-р инж. Димо Граматиков. През следващите няколко години е направен проект за облагородяване на площта, включващ изграждане на водни площи, изкуствени релефни форми, скални кътове, алейна мрежа, места за отдих, розариум и други.
С посадъчен материал от парковете на бившите царски дворци (Кричим, Врана, Евксиноград) и от големите декоративни разсадници в страната се полага началото на арборетума на градината, който през 80-те и началото на 90 –те години на 20 век е най-богатият във видово отношение у нас. През 1963-та към ботаническата градина е създадена семенна банка и е издаден първият дилектус (семенен каталог), с който градината се включва в системата за международен обмен на растителен генетичен материал (семена и вегетативен материал за размножаване).
До 1990 г. има установени контакти с повече от 150 ботанически градини в Европа, Азия, Африка, Океания, Австралия, Северна и Южна Америка. Ботаническата градина издава ежегодно или еднократно за период от две години дилектус без прекъсване от 1963г. до 1991г.
В началото на 70-те година на 20 век площта на ботаническата градина е редуцирана двукратно. Така от първоначалните 250 декара ботаническата градина е сведена до 113,504 декара. За щастие е запазена западната част от градината, която е най-развита и добре поддържана.Към момента обаче там не се развива никаква дейност, територията е изключително занемарена и избуяла. През годините са организирани няколко акции по възобновяването на ботаническата градина, но за съжаление без успех. Желанието на жителите на Пловдив да имат ботаническа градина не спира.
