Приключението Ел Камино. Разказ за началото на пътя

До скоро  пътуването на автостоп се свързваше с недотам приятно усещане. Дали от консерватизъм или от друго, повечето от нас си представят едни мръсни, изпаднали в безизходица хора, които нямат друг избор освен да стоят на пътя и да се молят някой да се смили над тях и да ги качи. Със сигурност има и такива, но има и хора , за които пътуването на стоп е приключение, начин да си набавиш адреналин, да опознаеш нови места, хора, култури, начин да намериш себе си и своето място в иначе така объркания свят.

За да развенчаем закостенелите митове ще ви разкажем за Миро. Той е на тридесет и една години – образован, интелигентен и добре изглеждащ. Нищо общо с мита за неугледно изглеждащите стопаджии. Целта на неговите пътувания е презареждане на духа, излизане от коловозите на еднообразното ежедневие и търсене на собственото парченце от пъзела наречен живот.

Първото му пътуване на стоп е съвсем случайно, когато с негов приятел трябва да стигнат до Варна, но и двамата нe разполагат с автомобил, затова решават да тръгнат на стоп. Желанието да направи истинско пътешествие на стоп се заражда една вечер, когато лежейки и разглеждайки facebook-a си, попада на несъществуващият вече форум „Stopbg.com”. Там Миро се зачита в историите на хора, пътували навсякъде по света, и толкова се впечатлява, че цяла вечер неможе да отдели очи от екрана.

„Спеше ми се, но продължавах да чета. Цяла нощ четох истории на хора, обиколили Африка, Индия, изминали километри в Европа. Четях и ме побиваха тръпки по гърба. Чувството беше невероятно.”

Не след дълго потегля на първото си пътешествие. Пътува до Талин, Естония, минава през Сърбия, Унгария, Словакия,Полша, Литва, Латвия, а на връщане минава през Латвия, Литва, Полша, Германия, Австрия, Словения, Хърватска и Сърбия.

„Това пътуване е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Моментите, които преживях по пътя ги помня все едно са били вчера. Всъщност  ми се случиха толкова много неща, колкото не са ми се случвали за последните няколко години.”

Пътуването се оказва, едновременно, почивка от натрупалите се житейски проблеми и изпитание за духа. Осъществяването му му носи едно ново начало, умствено презареждане и емоционално балансиране. Все неща, които всички търсим и преследваме в живота си. Друг важен стимул за пътуванията му са хората, които среща по пътя си.

„От всеки човек, който срещам по пътя си, взимам по нещо и накрая си пренареждам пъзела. Всеки човек ти помага да погледнеш на нещата от различен ъгъл. Дори ти да не му говориш, достатъчно е да чуеш неговата история и съдба, за да си направиш своите изводи. А съдби и истории има много и всички са различни.”

Публикуваме историята за Миро в деня,в който той потегля на следващото свое пътешествие. Дестинацията е Ел Камино – прочут маршрут, който започва от Франция, изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания и приключва до прочута катедрала „Сантяго де Компостела“, където се твърди, че са погребани останките на свети Яков Зеведеев. Самият път е около 800 километра, които се извървяват пеш от поклонници, вървели по този път от хилядолетия.

Идеята за пътуването отлежава в съзнанието му около три години. Спират го обичайните оправдания, които всеки един от нас използва: „сега не е моментът“, „нямам достатъчно пари“, „имам много работа“ и пр. Решението да тръгне идва за секунди, без много обмисляния и след една усмивка.

„Най-хубавите неща в живота ми са ми се случвали, когато някой ми казва нещо и аз забележа как погледа му свети.По същия начин взех и това решение. Бях на гости на една жена и видях една мидичка от Камино. Попитах я: „На Камино ли си била?” и тя отговори: „Да!”. Усмивката, която се изписа на лицето ѝ и пламъкът в очите ѝ бяха достатъчни за да разбера, че трябва и аз да го посетя и че сега е моментът за това.”

Проучва маршрута, времето необходимо за изминаването на целия път, както и най-подходящото време за тръгване. Така стига до заключението, че е най-подходящо да тръгне в края на април. Купува си еднопосочен самолетен билет , защото смята да измине пътя на обратно до България, на стоп. Не си поставя ограничения за време и не си прави график. Планът му е да няма план.

Докато в „Пътеводител на галактическият стопаджия” се твърди, че хавлията е най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава, то за нашия земен стопаджия  най-важното нещо е да тръгнеш,да направиш първата крачка, а всичко останало може да бъде купено или намерено по пътя.

Несъмнено Миро го очаква мечтано приключение, от което се надяваме да се завърне още по-вдъхновен, окрилен и изпълнен със свежи сили. Ние от PlovdivTown ще поддържаме контакт с него и ще ви направим преки свидетели на неговото приключение.