Животът никога не е еднообразен! Един ден си мислиш: „Колко е скучен, нищо не се случва”, а утре така да се преобърне всичко наоколо, че сякаш никога не си живял същия живот.
Всички преживяваме трудности, лични трагедии и болки, и всички имаме нужда от нещо, което да ни вдъхнови да продължим, въпреки трудностите.Какво е вашето нещо ? Можеби е хубава книга, приказен залез, пристрастяваща мелодия, хоби или някакъв вид спорт?
Моето вдъхновение, обикновено, са хората. Онези хора-личности, които са падали, ставали, отново падат, но винаги се изправят. Правят го за себе си, за близките си и защото знаят, че светът е така устроен и само това е начинът да успееш в него.
За да ви вдъхновя и да направя малко по-хубав деня ви, ще ви запозная с един такъв човек. Ще ви поставя в неговите обувки. Казва се Стоян и е любител маратонец. Участвал е в над 20 маратона, както на планински, така и на градски терени. Към своето житейско влечение стига след решението да промени начина си на живот.
„Бях с наднормено тегло, хранех се нездравословно, живеех нездравословно. Реших да направя нещо за себеси, да променя начина си на живот и така започнах да тичам.”
Тичането днес е неговата здравословна дрога, доставяща му необходимата доза адреналин, за да продължи да се занимава както със самото тичане, така и с всичко друго. Преди, обаче, да стигне до участие в маратони е изминал дълъг път, започващ с едно вдъхновение. Вдъхновение дошло от негов приятел.
„За тичането ме запали моят приятел Васил Ангилизов. Не се бяхме виждали от години и когато се срещнахме ми каза: „ Доста си надебелял”. Стана ми неприятно и реших да променя нещата! Поговорихме си и започнах да тичам заедно с него на Гребната база. В началото бягах само 5-10 километра, но всеки изминал път километрите се увеличаваха и толкова много ми хареса, че днес немога да спра. Васил ми запали искрата, даде ми силна мотивация. Ние още тичаме заедно и дори участваме заедно на маратони.”
Хобито, което Стоян си е избрал, променя много неща за самия него.
„Тичането,както и всички видове спорт, те калява, дисциплинира. Прави те по-мотивиран, по-издръжлив. Най-важното е да започнеш да тичаш. Дали ще бягаш 2 или 20 километра, чувството е същото. Стига тези километри да са ти помогнали да преодолееш себе си и своите граници.
За едно състезание е необходима сериозна подготовка, свързана с хранене, физическо и умствено състояние, както и план.
„Плановете не се осъществяват напълно. Винаги тръгваш, ако не за победа, то поне за максимален резултат. Тръгваш с идеята да завършиш маратона и ако това не се случи, поради някаква причина – контузия или друго, чувството е неприятно. Случвало ми се е веднъж и чувството ме държа седмица след това.”
Най-запомнящият се маратон, на когото е участвал е планинското бягане около село Орехово. Това негово изживяване е доказателство, че със силен дух, истинска мотивация и желание, човек постига всичко, дори невярвани неща. По време на самият маратон, който е 110 километра, не съобразява екипировката си, слагайки стари маратонки. Тичайки маратонките се късат, влизат камъчета в обувките и му причиняват мазоли. В този момент избира да преодолее болката, да продължи да тича и да завърши състезанието.
Седмицата след състезанието си взима почивка и не работи и тогава всъщност осъзнава случилото се и какво му е коствало да завърши състезанието. И ни споделя една маратонска максима: „ Първите 100 километра от пътя се изминават с мозък и крака, а останалите със сърце”.
Той не се отказва тогава, няма да го направи и за в бъдеще. Стоян ще продължи да тича! Избира си все по-трудни и дълги трасета. Избира да преодолява собствените си прегради, като така се мотивира за всяко следващо състезание. Мечтае да се занимава професионално, но времето за това не му достига. Най-силният му мотив, обаче, е желанието да помага. Желанието, чрез постиженията си да запали искрата и на други хора, така както неговият приятел я запалва у него.
Стоян днес ще участва в Маратон Пловдив. Пожелава ме му успех! Само напред и само нагоре.
