Историята на Бачковския манастир

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив. Той е вторият по големина български манастир след Рилския манастир. Манастирът се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Той е един от най-посещаваните манастири в България. Забележителната история, внушителната архитектура и прекрасната природа, заобикаляща манастира, са основните причини той да е любима туристическа дестинация за мнозина. А за много от пловдивчани е и традиционна дестинация за разходка през уикенда.

Музеят е основан през 1083 година от Григорий Бакруяни (византийски пълководец) и брат му Абазий. Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на 9-ти век там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050-1130 година), ученик на Йоан Итал.

От това време са съхранени две важни сгради – костницата и църквата „Св. Архангели“, както и иконата на Богородица, чийто стар сребърен обков бил дарен през 1311 година от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст). Костницата е изключително интересна, защото в нея има запазени стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-ти и 12-ти век.

По време на Второто българско царство манастирът е покровителстван от цар Иван Александър, за което свидетелства неговият портрет в предверието на костницата. Той получава властта върху цялата Станимашка област от византийската императрица Анна Савойска срещу помощ в борбата ѝ с Йоан Кантакузин. Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 година, когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.

След падането на Търново през 1393 година патриарх Евтимий е заточен в „Станимашкия” манастир. Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник и умира около 1404 година.

Въпреки че Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на османските армии, по-късно той последва историята на много от православните обители и е ограбен и разрушен. Възобновен е в началото на 17-ти век. Трапезарията е реконструирана през 1601 година, катедралната църква „Успение Богородично” е завършена през 1604 година. Стенописите на трапезарията, чиито автор е неизвестен, са изписани през 1605 година и притежават сериозна художествена стойност.

Църквата също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите е иконата Умиление богородично (от 1310 г.), за която се смята, че е чудотворна. От цялата икона само лицата на св. Богородица и Младенеца се виждат, а всичко останало е обковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната ѝ стойност.

Освен основната църква, манастирският комплекс включва и два по-малки храма- „ Св. Архангели” (от 13-14-ти век), която се намира в северния двор до главната църква, и „Св. Никола”, строена в периода 1834-1837-ма година. Църквата „ Св. Никола”, която се намира в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазени стенописи от 1841 година, дело на прочутия художник Захари Зограф. Сред стенописите е интересен и образът на Захари Зограф, изрисуван от самият него.

Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена. Особено забележителен е сребърният дискос, подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 година от Теодосий от Пещера и изработен от чипровският майстор Петър. Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в Църковния историко-археологически музей в София и във Византийския и християнски музей, намиращ се в Атина. Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека сега се пазят в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз (БТС). Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Сред сергиите можете да намерите буквално всякакви типични за Родопите продукти, като редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла, домашен мед и други.

[wpseo_map id=“3511″ width=“540″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“hybrid“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“1″ show_state=“1″ show_country=“1″ show_url=“1″ show_email=“1″ show_category_filter=“1″ default_show_infowindow=“1″]