Автор: Гавраил Гавраилов
В рубриката „Опознай България“ ще ви запознаем с различни местности, градове и села, които сме обиколили, главно за удоволствие. Ще разкрием красивите тайни на родината ни – както известни, така и не толкова познати. Ще намерим градски или природни съкровища. Ще надникнем под всеки камък, ще почетем всяко дърво, ще се полюбуваме на различна архитектура, защото България изобилства от приказни места, с които трябва да се гордеем. Това е рубрика, съчетаваща в себе си история, туризъм, любопитни факти и част от бита на всяка отделна местност.
През март 2017 г. над петстотин човека участваха в изкачването на връх Стража над село Лялинци. Водени от алпиниста Боян Петров, хората символично подкрепиха запазването на природата в Трънския край. Лятото започна с категорично “Не” на местните хора за добив на полезни изкопаеми. Това дава огромен шанс за алтернативния туризъм.
Западните покрайни са един изключително красив и до голям степен непознат район. Трънската котловина, известна като Знеполе, е разположена на час и половина с кола от София. Пътят до там е изненадващо добър, минава се през Перник и Брезник. Основна атракция за туристите е красивото ждрело на река Ерма, където преди години е изградена екопътека. На поляната в началото на трасето ѝ са изградени беседки, барбекюта и детски кът. Все още има какво да се желае по отношение на чистотата и поддръжката на съоръженията, но това е проблем на съзнанието ни.
Малко познат факт е, че от 39 планини в България, десет се намират около Трън. Това дава възможности за пешеходен и вело туризъм с различна натовареност и гарантира изключителни панорамни гледки. Над село Зелениград се извисява внушително скално образование, от което тръгва маркирана пътека до най-високия местен връх на билото на планината Руй. През 1885 г. в района са водени първите епични битки във войната със сърбите, последвала Съединението. Много войнишки паметници напомнят за този епизод от нашата славна история. Храбростта на българските войници запазва тази територия в пределите на Отечеството. По този начин родения в село Студен Извор д-р Стамен Григоров има възможност да я кръсти лактобациликус булгарикус. В началото на XX век той е сред най-талантливите биолози в света. Пред перспективата за бляскава научна кариера в Сорбоната, той избира да се прибере в родния си край и да създаде първата модерна болница в Западните покрайнини. Родната му къща в Студен Извор е превърната в Музей на киселото мляко. Тя се намира на четвърт час с кола от Трън.
На отсрещния баир пък е село Бусинци. С разцвета на Първата Българска държава там възниква керамична школа. По това време Знеполе е едно от важните културни средища. Славата на местните грънчари се носи по нашите земи в следващите десет века. Да притежаваш бусинска керамика е било въпрос на престиж за много домове в страната. По време на Възраждането, в Бусинци е имало над триста майстори грънчари, много от тях ходели на гурбет чак до дунавските ни градове, за да търгуват с керамични съдове. Най-доброто кисело мляко става в бусинска керамика. Повече за тези неща може да разберете в Музея на керамиката в началото на селото.
Хладният климат на региона създава удобства за туристите през лятото. Това подпомага и естествените процеси за обработка на млякото и месото от многобройните местни стада овце. Ако искате да опитате истинска фермерска храна, отправете се на кулинарен поход към Трън. По пътя може да се отбиете в село Ребро, където има малка семейна мандра. Препоръчваме да опитате кашкавала с чубрица и овчето им сирене. На отбивката за село Парамун има крайпътно заведение, където се предлагат различни домашни колбаси от телешко и свинско месо. Местната кухня включва много кореноплодни, зеле, праз, лук, чесън. Приготвят се характерни баници с праз или кисело зеле. В късна есен може да потърсите круши и дюли, те са особено ароматни по тези места.
Активният туристически сезон е през юли и август. Дори и тогава вечерите са прохладни и се слагат връхни дрехи. Средната надморска височина на Знеполе е между 800 и 1000 м. Климатът е умерен, с много валежи и сутрешни мъгли. Това много помага да има дълго време свежа паша за животните. Не се учудвайте колко е зелена тревата дори в началото на септември. И се заредете с добро настроение, защото местния диалект е особено колоритен. На първо четене местните хора са малко дръпнати, но щом се опознаете, ще имате хубави моменти. Доверете се на интуицията и не спирайте да питате, така ще видите повече интересни неща.
