Автор: Гавраил Гавраилов
В рубриката „Опознай България“ ще ви запознаем с различни местности, градове и села, които сме обиколили, главно за удоволствие. Ще разкрием красивите тайни на родината ни – както известни, така и не толкова познати. Ще намерим градски или природни съкровища. Ще надникнем под всеки камък, ще почетем всяко дърво, ще се полюбуваме на различна архитектура, защото България изобилства от приказни места, с които трябва да се гордеем. Това е рубрика, съчетаваща в себе си история, туризъм, любопитни факти и част от бита на всяка отделна местност.
Едва ли има някой, който да не е чувал за Крушунските водопади. Всяка година над сто хиляди туристи преминават през този район. Мнозина приемат туристическите места за даденост и малко са тези, които се замислят защо са толкова популярни. Деветашкото плато е защитена територия, която се извисява отделена от Стара планина. Малко по площ, то съчетава богато разнообразие на флора и фауна, природни феномени и карстови образувания – въртопи, валози, карстови блата, пропасти и пещери. Платото е заселено от дълбока древност, за което показват намерени при разкопки антични предмети. В римския период покрай него е преминавал важен път, свързвал Филипополис с Нове. Близо до крайпътната станция Мелта се намира днешния областен център Ловеч.
Природата
Ловешкия регион е типичен за развитие на селски и екологичен туризъм – в границите на малка територия могат да се видят разнообразни природни обекти и ще ви трябва доста време, за да обходите всичко. Най-известен обект си остават Крушунските водопади, които вероятно са една от най-сниманите забележителности в България. Комбинацията от падаща на различни нива кристално бистра вода и характерни за района варовикови скали създават синьо-бяла каскада, заобиколена от зеленина. Водопадите са най-красиви в пролетните месеци и ако можете – посетете ги през седмицата, когато няма толкова туристи, за да им се насладите с пълно внимание. В началото на пътеката към тях има изграден информационен център, където може да вземете безплатна карта на парк “Маарата” или да наемете водач.
Лековита вода
За тези, които обичат по-лежерния туризъм, в подножието на Крушунските водопади е изграден плувен басейн. Той предлага възможност за плаж през топлите месец от годината. Водата извира с температура 57.5 градуса, общата ѝ минерализация е близо 11 хил. мг/литър. Освен приятна, водата от Крушуна помага за много заболявания: ставни, на периферната нервна система, ортопедични, дерматологични, хронична венозна недостатъчност, хронични гинекологични заболявания.
Подземен свят и панорама
Където има карст, там има и пещери – а в района на платото те са много, всяка със свой характер и особености. Най-лесно достъпните са Стълбица, Урушка Маара и Футьовата. Гарваница е една от най-известните – тя е отвесна и още на входа усещането е, че сте на ръба на приказен свят, разделил Горната и Долната земя. Подземно царство от друг свят е Бонинска пещера, в която може да се влезе само с лодка. През нея тече подземна река, а в средата ѝ се намира уникален феномен – оформяна милиони години зала, през която изтича недокосната от слънцето вода. В района на пещера Маарата е имало средновековна обител на монаси-исихасти, издълбали килиите си в податливите скали.
Над подземния свят ни очакват още от тайните на историята. Екопътеката „През очите на времето и историята“ преминава през ливади, цъфтящи треви и билки към скалния феномен, наречен от местните „дъран амбаръ“ (житен хамбар). Пътеката стига до друга атракция – „Римската крепост“, използвала естествено укрепление от скали и добрата видимост за охрана на главния път по долината на река Осъм. Вероятно укрепленията са използвани до XV век. Екопътеката тръгва от центъра на село Крушуна (има табела) и е дълга около 3 км. Също като старите воини можем да преминем през техните наблюдателни постове и да се наслаждаваме на шеметната панорама към Северна България.
Тракийското наследство
Изобилието от природни феномени, естествени наблюдателници и плодородни земи са създали условия районът на платото да се засели още в дълбока древност. Траките са оставили като наследство едно от най-известните български съкровища – Летнишкото. То е открито случайно през 1963 г., докато работници копаели в стопанския двор. Оттогава започва интереса към региона. Днес Летнишкото съкровище може да се види в Националния историческия музей в Бояна. Съкровището е изработено от сребро с позлатени орнаменти и представлява украса за конска сбруя и пластики, разказващи във фино изваяни образи подвизи на герои. Състои се от 23 плочки и начелник, вероятно собственост на знатен воин. Датирано е от IV век пр. хр. и е важна находка, разкриваща митологията на древните траки. Предполага се, че предметите са от времето на одриския владетел Koтис I и като знак за приемственост през историята, днес една от плочките с тракийския конник е част от герба на община Летница.
За храната и хората
Една от причините за големия интерес на туристи към района се дължи и на местните хора. Голямата част от местата за настаняване са в малки семейни къщи за гости, всяка със свой дух и стил. Над 60 са местата за настаняване в района на платото, заедно със заведения за хранене, в които да опитате традиционна българска кухня и по-съвременни гастрономически удоволствия. Всяко от селата си има свои традиции в кулинарията, но като цяло се ползват много свежи продукти, в комбинация с подправки и майсторлък. Може да опитате например постни пълнени чушки по кърпачевски или заешка яхния от Горско Сливово. На пазара в Крушуна всяка неделя може да очаквате местна фермерска храна – кисело мляко, мед, сушени билки. Изобилието от полезни диви растения е впечатляващо в района на платото и това дава възможност да си вземете за спомен комбинация от билки за чай или подправки. Препоръчваме да се отбиете в “Билковата къща” или в комплекс “Онгъл”.
Джаз в съдружие
Днес селата на Деветашкото плато носят своето очарование и лека носталгия по светлото ни селско бъдеще. В последните години този зелен остров между Предбалкана и Дунавската равнина се радва на изключителен туристически интерес. Това до голяма степен се дължи на дейността на сдружение “Деветашко плато”, което обединява усилията и енергията на повечето хора, които се занимават с туризъм в региона. Сред най-интересните събития е джаз фестивала в края на юни, който вече се утвърждава като важен символ на местната общност. В последното му издание през 2017 г. паралелно с него се организира и изложба на импровизирани чучела. През тази година очакваме още изненади.
