По пътя на занаятчийския хляб с майстор пекар Георги Лефтеров

Фотограф: Димитра Лефтерова

Носталгично ухание на прясно изпечен домашен хляб се носи от улица “Стръмна” в Стария град на Пловдив. Пред очите ми изниква спомен от детството- прабаба ми, която много обичаше да точи и да меси, стои на малко ниско столче пред фурната на дърва, и търпеливо  чака армия от домашни питчици да се изпекат.

На тази тиха и спокойна уличка, сякаш излязла от друга епоха, се намира “Къщата на Пекаря”, която е част от ново възстановената улица на занаятите към Регионална Занаятчийска Камара- Пловдив. А пекарят е майстор Георги Лефтеров, чиито златни ръце месят всеки ден най- вкусния ръчен хляб. От него струи ведро настроение и истинска любов към това, което прави.

“Ако видите пекарна да свети в три часа през нощта- там се прави нормален хляб. Пекарите първи посрещат слънцето.”, така започва разговорът ни за пътя на хляба, който самият Георги определя като стил и начин на живот.

Той омесва първия си хляб на 14-годишна възраст а, с годините, от хоби това се превръща в призвание. До ден днешен си спомня как не е чувствал краката си от умора след  първия му  официален работен ден като пекар. Тогава с чичо му направили 1400 ръчни хляба в наскоро възстановената им семейна пекарна в Мала Кутловица, днешен град Монтана.

“Чичо ми беше наел за майстор един човек от Измир, а аз бях негов чирак. Той много ми разказваше за замесването на хляба и ме насърчаваше сам да се справям. Всичко беше прекрасно докато, един ден, когато в ранни зори отидох в старата пекарна и видях чичо ми посърнал на едно столче- майсторът от Измир ненадейно си беше тръгнал.”. Така двамата се заемат с нелеката задача да се справят сами с огромните бройки предварително поръчан хляб, а Георги става майстор пекар в  много ранна възраст.

За майстор Георги Лефтеров това е потомствен занаят трето поколение. Днес той има собствена пекарна “Майстор Пекар” в Пловдив, в която може да намерим разнообразие от пресен ръчен авторски хляб, омесен и изпечен на място лично от него. Ръчен- защото не използва тестомесачни машини, а замесва на ръка. Авторски- защото рецептурите Георги събира от цял свят по време на неговите пътешествия. Когато е в чужбина не посещава музеи, а прекарва часове в някоя местна пекарна с традиции. Така той успява да усвои над 600 рецептури от няколко континента. Днес е един от единайсетте  майстори пекари в Европа, които изцяло работят на ръка. Избира Пловдив за свой град заради благите хора и толерантността, която носи мястото.

В “Къщата на Пекаря” на улицата на занаятите в Стария град може да открием майстор Георги Лефтеров в сутрешните часове, когато  е заобиколен от любопитни малчугани, нетърпеливи да научат за историята на хляба и да направят  пърленка под негово ръководството. Освен, че се е превърнала в един функциониращ музей на хляба, друга основна цел на “Къщата на пекаря” е до обед да има работилници с подрастващи. “Много искаме нашите пловдивски деца да се докоснат до старото, както и да се замислят от къде идва хлебчето на трапезата и кой е направил чинийката, в която се хранят.” Освен пекарство, в къщата се представя и дейността на други майстори- децата могат да се посветят на грънчарство, стъклопис или цветна керамика. В по-нататъшното развитие на проекта се предвиждат и уроци за домакини, които ще могат да научат как сами да правят вкъщи домашен вкусен хляб.

Майстор пекарят  вярва, че в момента има голям интерес към занаятчийския хляб в България, но същевременно с това съществува и огромна спекула. Радва се на малките пекарни, които  все по-често отварят врати из страната, но го натъжава фактът, че  масово се използват западните технологии за направата на хляб, при които крайният продукт  е “хляб от хладилник”, а не занаятчийско изделие. Той е привърженик на славянската технология, при която хлябът се меси на ръка и има топли втасвания. “При тази технология хлябът се възприема като нещо живо, като малко дете, за което се грижиш. А западната технология казва: “Ние искаме да работим по-малко и да не ставаме в 2:30 през нощта, за да месим хляб.””, споделя с усмивка майстор Георги Лефтеров.

Той вече има свои последователи, които загърбват успешни кариери, за да приемат пътя на хляба. Негови ученици са хора с любопитни и разнообразни професии. С желание да стане пекар при него идва брокер по продажба на имоти, който усвоява занаята и днес работи успешно в Германия. Друг интересен случай са семейство пианисти, завършили в Щатите, които се връщат в България, за да отворят пекарна в Хасково и вече три години работят с много любов и желание. Според Георги  това, което привлича хората към този занаят, е чувството, че всеки ден създаваш нещо живо и то е едно вкусно изкуство, което радва хората.  Към днешна дата “Майстор Пекар” има в София, Хасково, Димитровград, Варна и Германия.

В пекарните на неговите ученици е забранено да се наемат работници. Самият той работи рамо до рамо единствено с неговата съпруга. Помощ получава от сестра му, неговия племенник, а най- малкото от трите деца на Георги е главен дегустатор на хлебните произведения на майстор пекаря: “Детският вкус е много изчистен и никога не лъже.”, усмихва се Георги.

Майстор Георги Лефтеров, който е и председател на Българската гилдия на пекарите, не просто прави вкусен хляб. Той има силното желание да възстанови традицията на занаятчийския хляб в България, както и да възвърне  уважението и разбирането на хората към него. Георги с носталгия си спомня времето, когато хлябът се слагаше първи по средата на трапезата на българина, а днес седи тъжно някъде отстрани в найлон, изместен от салатата по средата.

Изпълнявайки своята мисия, майстор пекарят от Стария Пловдив си има и една мечта- децата му да пораснат, за да им предаде занаята. След известен брой години, когато навърши 60, и е оставил отпечатък в процеса на възстановяване на ръчния хляб в България, той вижда себе и неговата съпруга на околосветско пътешествие с малка яхта.

Времето, прекарано в разговор с майстор Георги Лефтеров, минава неусетно. Освен, че е истински професионалист в това, което прави, той може да говори увлекателно с часове за историята на хляба, както и да споделя любопитни легенди и случки на тази тема.  “Къщата на пекаря” е негов дом и той посреща с усмивка всеки желаещ да опита авторски ръчен хляб, чиито вкус ни връща години назад във времето.

Автор: Кристина Славова