Пепа Драгоева е известна на пловдивската клубна сцена като момичето с очарователна усмивка и изключително интелигентен и фин вкус за музика. Въпреки че музиката е нейна любов, тя е от хората, които не могат да се задоволят с една страст и призвание. Напротив, тя е от онези непрестанно странстващи откриватели, които изучават своята същност и душевни желания, докато не достигнат до онова тайно и затънтено местенце в подсъзнанието си, в което се крият спокойствието, мира и задоволството от това, което правиш.
За началото на музикалния ѝ път отговорност носи преподавателката ѝ по музика, която ясно вижда нейния талант и я подтиква да се захване по-сериозно.
„Бях в пети клас, когато учителката ми каза „Ти трябва това да го правиш, без значение дали ще се превърне в професия. В теб има талант, който просто трябва да излезе”. Свърза ме със сестра си Таня Орманова, която повече от двадсет години ръководи детска вокална група „Омайниче“. Трябваше да се явя на кастинг, заради което започнах да се подготвям доста усилено. Забавното беше, че тя задължи целия клас да пее с мен и да научат всички песни, с които аз се подготвях. Явих се на прослушването, приеха ме и започнах репетиции три пъти седмично. Последваха конкурси, турнета, в един момент тя започна да се занимава с всички ни по-сериозно, за да ни изгради като самостоятелни изпълнители. В „Омайниче” срещнах едни от най-добрите си приятели, с които сме заедно и до днес.”
В кръстопътя на живота често се чудим към коя посока да поемем. Точно, когато сме решили, че сме открили правилната и ще вървим по нея, той ни проправя нов, съвсем неочакван път и оставаме стъписани, чудейки се ще можем ли да се справим с него. Това се случва и с Пепа, когато е пред избора как да продължи образованието си след седми клас. Попада пред дилемата дали да кандидатства в музикално училище, или да избере друго. Избира да се запише в Руската гимназия, където са учили майка ѝ и сестра ѝ. Но животът има друго мнение по въпроса и в крайна сметка тя продължава образованието си в СОУ „Пейо Крачолов Яворов” с Химия, Биология и Английски език.
„Интуцията ми ме накара да се откажа от музикалното училище. В последствие не ме приеха и в Руската гимназия. На всички предварителни изпити имах хубави оценки, но на последните изпити, преди класиранията, имах четворки. Приеха ме в „Яворов”, което си беше шок, защото не обичах нито Биология нито Химия. Баща ми се занимава с химия, а майка ми е медицинска сестра, затова те бяха изключително щастливи и доволни. Знеха, че вляза ли в такава специалност после шанса да се занимавам с някоя от професиите, с които те се занимават, е огромен. В „Яворов“ попаднах на такива прекрасни учители, че до завършването си толкова заобичах Химията и Биологията, че реших да продължа висшото си образование в същата посока. Това е един от обратите в живота, които те карат да правиш нещо, което не искаш, но в последствие се оказва, че дори ти харесва.”
Междувременно Пепа Драгоева не спира да пее и да се занимава с музика. На шестнадесет години участва в Music Idol – преживяване, което я учи на много неща за самата нея.
„В Music Idol останах месец и половина. Беше интересно преживяване, не мога да кажа, дали е хубаво или лошо. Позволи ми да видя, че капацитетът ми е по-голям от колкото си мислех. Не ставаше въпрос за певчески възможности, а за психологическата ми издръжливост. Станах по-уверена на сцената. Минах всички предварителни кастинги и отпаднах преди „малките концерти”. Бях много млада и го приех тежко, но беше полезно за борбата ми с егото. Всички се борим с егото си, аз продължавам да го правя.”
След Music Idol започва да работи с много и различни музиканти, постоянно търсейки нови и различни измерения на музиката. Издава авторско парче, създадено от Ивайло Стайков-Топси и целия му екип, следва обща песен с момчетата от Central Side, работи с хаус DJ-и, с Биг Бенд Пловдив, участва в различни проекти с музиканти от Пловдив. Открива себе си в акустичните изпълнения на кавъри на живо. Участва в общи проекти с Георги Зайков, Павел Цонев, Ивелина Събева и други. С течение на времето и израстването ѝ като личност, отношението ѝ към създаването на музика се променя. Променя се нейната гледната точка към музикалния пазар в България.
„Имах късмета да работя с доста от музикантите в града ни, да се докосна до таланта им и да получа вдъхновение от тях. Аз съм от хората, които пробват, хвърлят се в нещата с цялата си енергия, но когато видя, че не е за мен си го признавам и продължавам напред. Желанието за слава и известност, което имах на шестнадесет години във времето се измести от желанието ми да разказвам истории. Ако направя нещо авторско, искам да е истинско. Няма никакво значение дали ще достигне до двама, двадесет хиляди или сто хиляди, ако един човек ме разбере и му помогна, ми е напълно достатъчно. На участията си пея за нещата, които ме вълнуват в дадения момент. Напълно открита съм пред хората. Често ми се случва след това някой да дойде и да ми каже, че е имал подобно преживяване. Пеенето за мен се превърна в канализиране на енергия.”
Пепа не избира Химията и Биологията, те избират нея. Въпреки, че науката и е интересна и забавна, още докато учи разбира, че не може да се занимава с това цял живот. Оглежда се за нови възможности, ново поле за изява, където да канализира цялото насъбрало се в нея творчество и артисцизъм. Съвсем интуативно избира Маркетинга, без да си има и бегла представа за какво точно иде реч. Записва магистратура, която взима за една година. Оказва се, че всичко свързано с рекламата и маркетинговите стратегии е изключително интересно и я подтиква към нови начинания. Заниманията с маркетинг я запознават с копирайтинга, чрез който Пепа започва да разказва истории не само пеейки, а и пишейки за Pura Vida.
„В маркетинга открих частици от себе си, които не съм предполагала, че притежавам. Докато учех, започнах работа в рекламна агенция, където работех около година, а в момента се занимавам с бранд мениджмънт. Покрай работата ми в агенцията започнах да се занимавам и с копирайтинг, нещо, което правя с голям ентусиазъм. Най-добрата ми приятелка Симона Николова създаде свой собствен блог, тя забеляза моя интерес и ми предложи да се включа. От февруари тази година съм част от екипа на Pura Vida Lifestyle и смея да заявя, че това не е работа, а кеф. Това е и заглавието на една от рубриките ни. По-късно към екипа се присъединиха Нона Татарлиева и Недялко Шопов. Pura Vida Lifestyle за нас е мястото за чист живот. В момента, в който открих страстта си към маркетинга, всичко около мен се подреди. Няма значение какво правиш, то ще се получава, ако го правиш с желание.”
Пепа Драгоева е човек с много таланти и интереси. Отстрани изглежда, че всичко и се отдава с лекота и че няма нещо, с което не може да се справи. Да, това е така, но всеки успех е с цената на много труд и силна амбиция. Вярвам, че пред нея има още много върхове за изкачване, много музика и истории за разказване.