Международен ден на бирата! Какъв приятен и освежаващ празник. Днес в Пловдив отново е горещо, даже леко усилно. Мисля си, че именно бирата би оправил този „сериозен обществен проблем”.
Бирата, освен че е една от най-консумираните напитки в световен мащаб, се е превърнала в напитка със социално значение. „На по бира” е израз, който всеки от нас е използвал поне няколко пъти в живота си. Бирата е неизменен спътник на много други удоволствия. Аз лично не си представям да гледам футболен мач без чаша, охладена до минусови температури, бира. Картофките, бургерите и пицата няма да имат същия вкус, ако не са придружени пенливата течност.
Историята на бирата започва още от митологичните времена на Месопотамия, Вавилония и Древен Египет. Съществуват археологически доказателства, че тези държави са правели и консумирали кехлибарената течност. По-късно, производството на пенливото пиво се пренася и в Европа.
Римски историци споменават, че в началото на нашата ера келтите, германите и други племена пиели бира. Викингите вярвали, че във Вахала (според скандинавската митология това е стаята, в която отиват смелите войни след смъртта си) чашите на мъжете преливали от бира. През Средновековието в Европа пивоварството се преместило в манастирите. Монасите подобрили технологията, използвайки за първи път хмела.
През XIX век индустриализацията се отразява и на пивоварството. Механизацията изиграва важна роля и превръща бирата в една от най-популярните напитки в света. Луи Пастьор, френски химик и микробиолог, направил важно откритие в пивоварството. Той открива, че маята, благодарение на която бирата ферментира, се състои от живи организми – дрожди. Датският ботаник Емил Кристиан Хансен станал една от най–важните фигури в историята на пивоварството. Той посветил целия си живот на проучването и класификацията на видовете мая. Сред обектите на изследванията му било и култивирането на чиста бирена мая. Така Хансен буквално революционизирал пивоварството.
Производството на бира в България се свързва с унгарските емигранти, които пристигат в държавата ни в средата на XIX век. През 1850 година в Шумен емигрантите започват за първи път да произвеждат бира. Професионалният чешки пивовар Франц-Франтишек Милде основава бирената фабрика „Шуменско“ в града през 1882 година и помага за основаването на Българската асоциация на пивоварите същата година. Пивото навлиза в страната и в други градове.
В Пловдив, през 1876 година, е отворена пивоварна от швейцарските германци Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Тя се превръща в голяма и модерна фабрика в периода 1879 – 1881 с помощта на швейцарския експерт Кристиан Август Боманти. Производството започва през 1882 година в района Каменица, в близост до града, и продължава и днес, като дейността му наследява пивоварната „Каменица“.
Ние, пловдивчани, скоро ще си имаме музей на бирата, с който да се гордеем и „фукаме“. До тогава гордо ще продължим с нейната консумация. Понякога с удоволствие и мярка, а друг път без мярка. Бирата и Пловдив вървят ръка за ръка. Повечето от нас си представят биченето на айляк именно с чаша студена, газирана течност, леко горчива и много освежаваща. Ох, от толкова приказки за бира ожаднях! Хайде, ще си отворя една, нали е празник. А вие не забравяйте да отбележите Международния ден на бирата подобаващо.