Всички обичаме да гледаме комедийни сериали, защото те са кратък, 30 минутен освежаващ бриз, който да ни зареди с положително настроение. И сега се правят добри филми, има сполучливи попадения, но ако трябва да говорим за истински класики в жанра, то това са сериалите, излезли през 80-те и 90-те години. Те все още се дават като еталон за добра телевизионна продукция и колкото и пъти да ги излъчват по телевизията, колкото и пъти да сме ги гледали, пак им хвърляме по едно око. А кои бяха те?
„Приятели“
Един от най-любимите сериали на поколения несъмнено е „Приятели“. 10 сезонната продукция ни накара да се смеем, да обичаме, понякога и да се ядосваме. Всички сме въздишали по „Как си?“ на Джоуи Трибиани, който само с един поглед подкосява колената на жените или сме се смеели на шегите на Чандлър. Чудели сме се колко пъти ще се разделят Рейчъл и Рос, преди окончателно да се съберат, както и коя ще е следващата откачена песен на Фиби. Със сигурност сме завиждали на кулинарните умения на Моника и сме се дразнели на манията ѝ за контрол. Но каквото и да си говорим, ние обичаме „Приятели“, защото ни напомнят за нашите приятели. Това е, може би, най-близкият до ежедневието на всички ни сюжет. Всеки може да се оприличи на някой/някои от персонажите и бяхме тъжни, когато всичко завърши.
В момента се говори, че може да се направи филм, кръстен „Гелър“, в който ще се разкаже за семейството на Рос и Рейчъл, но това са само слухове. Ако се случи, ние със сигурност ще сме на най-добрия ред в кино салона.
„Ало, ало“
Едва ли сме се смеели на нещо повече, отколкото на „Ало, ало“. Английският сериал, който разказва за немската окупация на Франция по време на Втората световна война, представя една абсурдна, комична страна на войната. Иронията, която сценаристите използват върху историческите образи от миналото ни, е не само очарователно гениална, но и толкова различна от всичко останало, че няма как да не обожаваме филма. От зле говорещ английски офицер-идиот, през сервитьорки, влюбени в шефа си, секси немски редници, до ексцентрични екстремисти от Гестапо. Не само героите, но и репликите се превърнаха в култови. Винаги ще се кикотим, когато чуем „Едит, ама че си глупава“, „Добрютро. Това съм аз Льоклер“, „Слушайте внимателно, няма да повтарям“ и много други.
Пилотният епизод на „Ало, ало“ излиза на 30 декември 1982 г., а последният на 14 декември 1992 г. В България ние винаги ще го свързваме с Веселин Ранков, който озвучава Рене и така се превърна в един от най-разпознаваемите дублажни гласове.
„Алф“
Весо Ранков има пръст и тук, защото озвучава и Уили. Нали се сещате – „Майтап, бе Улили!“. Кой го казва? Разбира се, най-забавното извънземно, създавано някога, Алф! Всички родени през 80-те и началото на 90-те сме израснали със сериите му. Той е иновативен, смешен, семеен и трогателен. Философията му е, че въпреки различията, всички можем да съществуваме наедно, стига да ги загърбим и се научим да ги приемаме. По време на престоя си на Земята, Алф попада в много комични и неочаквани ситуации, които опъват нервите на укривателите му – семейство Танер, но в крайна сметка, всяка криза приключва благополучно. Разбира се, семейните сериали са нищо без „добрите“ съседи, а в този случай семейство Ачмонек нямат равни.
Всъщност, сериалът е пародия на „Извънземното“ по Спилбърг, а истинското име на Алф е Гордън Шамуей. Той се сприятелява с Танер, макар че години наред се опитва да изяде котката. Любопитен факт е, че всеки един епизод е кръстен на песен, която по някакъв начин отговаря на конкретния сюжет. Ще приключа този абзац с един уникален цитат от Алф по време на кариерата му като stand up комедиант на Мелмак: „Можеш да издухаш конкуренцията, можеш да си издухаш и носа, но не можеш да намериш рима на „ъглошлайф““.
„Стъпка по стъпка“
Още една семейна история, в която можем спокойно да намерим и собствените си животи, е „Стъпка по стъпка“. Тя е типичен представител за американско телевизионно шоу от 90-те, което съдържа в себе си и смешни моменти, но най-много поука за обичта, семейните отношения и порастването. Състои се от общо седем сезона и разказва за любовта между двама самотни родителя – Карън и Франк, всеки с по три деца. Тези деца се карат, понякога си правят напук, подкрепят се, помагат си и още какво ли не. Все обичайните неща, които правиш със собствените си братя и сестри. В крайна сметка, колкото и да се карате, знаете, че вътрешно се обичате и ще направите всичко за тях. Защото най-важното на този свят е семейството и „Стъпка по стъпка“ залага твърдо на тази максима.
„Женени с деца“
Е, не всички семейства са представени като горното. Има и такива, които ще те накарат да се запиташ защо изобщо продължават да живеят заедно. Подобни семейства са Бънди и Д’Арси от „Женени с деца“. Истината е, че в началото на излъчването си, ситкомът не предизвиква добри реакции у зрителите, които оприличават хумора му като „тоалетен“. С течение на времето, обаче, той почва да включва в историите си много фундаментални теми като феминизъм, расизъм, промискуитет, безработицата и нищетата на американското общество в края на 80-те и началото на 90-те. Самите герои са абсолютни пародии на средностатистическия американски гражданин – недоволният съпруг, който е изпуснал шансът си за професионална спортна кариера; мързеливата майка, която не е работила и ден в живота си; глупавата красива блондинка, образ, често котиран през изминалия век; смотаният, нехаресван и непопулярен брат, чиято единствена цел е да сваля мацки; готиният съсед, който се е оженил за богата жена, но също го мързи да се труди; богатата феминистка, която си е намерила секси държанка, но все пак постоянно проповядва правата на жените. Тези образи се превърнаха в еталон за нещастен брачен живот, но дори при тях, от време на време, виждаме привързаност и готовност за саможертва.
„Всички обичат Реймънд“
Добре, понякога имаше моменти, в които не всички обичаха Реймънд. Понякога жена му му се ядосваше, а брат му Роберт завиждаше на обичта на родителите им към него. Поредните семейни отношения, които са ни научили на нещо. Че не е добра идея да живеем толкова близо до родителите си. Че не трябва да се месим толкова много в живота на децата си. Че трябва да подкрепяме братята си, както и много други.
Ситуационната комедия е типична за доста от комедийните поредици отвъд океана и, може би, затова набра такава популярност. За първи път се запознахме със семейството на спортния журналист Рей Бароун през 1996-та, а си казахме довиждане през 2005-та, след цели девет сезона.
„Принцът от Бел Еър“
Какво можем да кажем за предаването, което представи Уил Смит на света? Че наистина е една от най-свежите телевизионни програми, правени някога. А и създаде един от най-добрите актьори на нашето време. Сериалът е еквивалент за тинейджърския живот на черното население през 90-те години в Калифорния. Пълен е с хип-хоп, баскетбол и добро настроение.
Героят на Смит е бедно момче, мечтаещо да стане велик рапър, което е пратено да живее при богатата си леля, за да възприеме света „на сериозно“. Това е история за сблъсъка на социалните класи в американското общество, между сноби и гето. А такива сблъсъци водят до голяма доза смях.
„Бар наздраве“
„Бар наздраве“ е още един ситуационен сериал, който свързваме с детството. Действието се развива в едноименния бостънски бар, който е ежедневна спирка за мнозина редовни клиенти, желаещи почивка от натоварения ден, студена бира и добра компания. Във всеки град има по една такава кръчма, така че можем също да открием своите прилики в сюжета. Заведението се стопанисва от двама бивши спортисти – забавният флиртаджия Сам Малоун и Ърни, известен още като „Треньора“. За допълнение се включват и сервитьорките Даян и Карла и купонът е пълен. Една от основните сюжетни линии е и прехвърчащите любовни искри между Сам и Даян (тя има високо самочувствие и се причислява към по-горната класа), но тази любов така и никога не се развива до край.
Малко известен факт е, че в началото на излъчването му, не е било сигурно, че сериалът ще просъществува. Първоначалният интерес към него е бил слаб, но след първи сезон, бързо набира популярност и през годините печели много призове и награди като Еми и Златен глобус за най-добър телевизионен сериал – мюзикъл или комедия.
„Напълно непознати“
Едни от любимите ни комедийни персонажи несъмнено са Балки и Лари от „Напълно непознати“. Сериалът е създаден през 1986 г. в резултат на успеха на „приятелски ситкоми“, както и на патриотична сантименталност спрямо Америка заради Летните олимпийски игри от 1984-та. В него сблъсъкът е между модерното задокеанско общество с югоизточно европейски тертипи. Лари работи в голяма медия, в която иска да се издигне. Сам не знае белите, в които ще се забърка, когато при него идва да живее братовчед му Балки, родом от остров Мипус. Малко странен, малко неразбран, но с огромно сърце, винаги готов да помогне. Лари, от друга страна, е по-сприхав, леко шубе, но взима под крилото си братовчеда Балки, намира му работа в медията, а животът му става една идея, да не кажа 100 идеи, по-малко скучен.
Разбира се, има и любовни истории със съседките от същия блок, а най-култовата част от сериала е запазената им марка – танцът на радостта.
[wpseo_map id=“3554″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“1″ show_state=“1″ show_country=“1″ show_url=“1″ show_email=“1″ show_category_filter=“1″ default_show_infowindow=“1″]
