След като ви разказахме за последния оазис на българското черноморие, сега е ред да ви направим част от емоцията, която всеки нов Орк изпитва, попадайки в този Оазис. Plovdiv Town има свой представител в света на „митичните” същества от Orca Town. Този типичен представител на пловдивската фауна, за който биченето на айляк е религия, попадна на неизвестно място, за да преживее съвсем ново усещане и създаде нови спомени.
Представяме ви ретроспекция на престоя му в Orca Town, от която сами ще разберете защо той е толкова впечатлен и омагьосан от мястото. Предупреждаваме ви, че може да поискате и вие да станете Орк, да си стегнете багажа и да „отпрашите” за мястото, в което шансът да ви стегне шапката е невъзможен. Ето втората част от неговия разказ.
Ден пети, четвъртък:
Обикновено по тези земи животът започва малко след като първите слънчеви лъчи огреят палатката ти. Тази вечер бях решил да намеря друго местенце за пренощуване в Оркското градче. Хем щях да разнообразя още малко, хем щях да избягам от хъркащия ми съквъртирант по палатка. Мрежата- уникално се спи там, хорa! За огромно мое съжеление и други Орки знаеха това и домогването ми до нея се оказа невъзможно. Осем и тридесет сутринта, а животът вече кипи. Един си мие зъбите, втори си прави кафе и закуска, трети върти палачинки. Всеки си има нещо и си го прави с кеф на фона на лека музика. Едновременно с това се разказват истории от снощната вечер. Парти мацките отново имат впечатляваща случка. Марти, едната от тях, на прибиране сутринта, решила да приюти кучето Рада, за да не ѝ е студено. Настанал пълен хаос в палатката. Три момичета и едно куче. Оказва се, че Марти и друг път е прибирала разни животинчета. Абе, добра душа!
Очила, кърпа, надуваеми легла, водни пистолети и всякакви други щуротии взимаме с нас, отправяйки се към плажа, заедно с „тайфата” ми. Да, там е така. Имаш свободата да си опънеш кърпата и да си забиеш чадъра без да се налага да даваш луди пари за това. Пак си на хубаво място, на първа линия, до водата и вълните.
Цикъла от предната вечер се повтаря….
Ден шести, петък: Големият ден
Цяла седмица всички говорят за петъка, трети август. Очаква се голям купон да стане. Яката работа. Представям си какво ще стане. Дори до момента всичко изглежда фраш. Час след час все повече хора идват, искат и те да са орки. Никой не ги спира.
Непрекъснато растеше този така наречен Orca town. Връщайки се няколко часа по-късно, за да посрещна нашия Американски орк на име Айвана, виждам, че всичко е различно. Още повече хора. Бирата от кега се лее, музиката е вече идея по-силна. Обяд е и се заформя купона, преди купона. Нещо като загрявка и репетиция. Може да се каже, че настъпи лек хаос, който се изразяваше в следните няколко неща: ледът във фризера го нямаше, предполагам за коктейли и питиета е отишъл. Чашите са кът, хамаците, люлките и пейките са пълни с хора, но иначе всичко е окей. И така до вечерта.
По едно време орк по прякор Вико мен превзе пулта и лека- полека хората започнаха да разкършват снаги. Всякакви създания имаше на дансинга. Едните боси и по бански, защото тъкмо се връщат от плажа, където са играли волейбол или са довършвали партито по баровете, а другите по-официално облечени. Личи им, че ще ходят някъде тази вечер. На никой не му пукаше кой и как изглежда. Всички се забавляваха. Странно нали? Все тая, нали не съм в „Спалнята“, „Единственият“ или някой друг от „какаовите” плажове на Слънчака.
Друго нещо, което ми направи силно впечатление е, че нямаше селфита, чупки и стойки. Нормално. Нямаше Moët по масите. К‘вото си си донесъл това ще пиеш. Около един часа, през ноща, Орките взеха да „налазват” по баровете и кемпа се по-изпразни. Пуснах се и на двете възможни места, които са на пешеходно разстояние от 1 – 2 цигари, по плажа. Да видя и аз какво става. Еми първото греда! Поискаха ми лична карта. Абе, кой ти носи лична карта на плажа, човече?!? Продължих към следващото. Ех… ама много далече от Orca Town отидох, цели десет минути по пясъка. Видях се с няколко от старите Орки, с които пихме по бира. Беше меко казано лудница. Не ми допадна идеята да чакам тридесет минути за питие и се прибрах там, откъдето бях тръгнал. Вървях и си мислих „ Дали в Orca Town купонът продължава? Дали да не остана тук, нищо, че е фраш?“. Приближавам кемпа и виждам отпред някакви непознати за мен създания са си напалили огън, като слушат Red Hot Chili Peppers – Californication.
Яката работа. За секунда съжалих, че съм изпуснал същинския купон.Оказа се, че не съм!
Казах си наздраве с компанията, от преди няколко часа и продължихме да се веселим. Непрекъснато идваха хора от близките барове. Двата най-често задавани въпроса бяха: „Може ли и ние да останем тук при вас?“ и „Къде е барът да си поръчам нещо?“. Всички бяха добре дошли и то без да плащат вход. Та т‘ва къде се е чуло и видяло? До сега не бях присъствал на такъв купон. Малко преди изгрев слънце, около пет и тридесет часа, купонджиите започнаха масово да се прибират от баровете. Някои продължаваха, други се прибираха в хралупите си и заспиваха дълбок зимен сън. Аз останах. Готина музика, готини хора. Имаше една двойка, която цял ден купонясва. Първо ги видях на дневното парти в един от баровете , след това в кемпа. Стояхме до към девет сутринта. Докато едните си лягаха, другите ставаха. Това беше момента, в който музиката замлъкна. К‘во парти само!
Друго интересно явление, което забелязах е, че въобще не беше трудно да завържеш приятелски разговор, с когото и да е било. Дори с красивите мацки. Там те някак си бяха по-земни. Може би гората, в която се намират, е омагьосана и те са различни. Обикновено по тези места детайлите са високо ценени. Същата тази вечер, открих няколко, от които после щях да съм приятно изненадан.
Не мога да не спомена за един тип с прякор Жокера. Култов образ. Талант неземен. Та този Жокер цяла нощ не спря да рапира и да реди бийт след бийт. Мога да кажа, че някои му се получаваха, други изобщо. Всички будни орки му се чудеха откъде има сили да продължава. Петък и събота малко се сливат, затова направо продължавам с разказа си. Повярвайте има още какво да прочетете…
С майните(така започнаха да ни наричат Орките, защото бяхме голяма компания) отново превзехме морето, слънцето и пясъка. Дори още дойдоха. Cool! По обяд направихме един „кроу” по баровете, за да видим къде и какво интересно се случва. Една- две бири, няколко шота и хайде към следващото. Тук вече е скучно. Както навсякъде другаде и тук виждахме Орки, които се раздаваха на макс. Дори на едно от партитата бяха главната атракция! Тези орки наистина знаят как да се забавляват. Някои от майните тръгнаха към Созопол на разходка. Аз заедно с няколко други се възползвахме от момента да презаредим батериите. Очакаше ни още една вечер в света на неуморните орки, които вече смятам да наричам митични създания, защото имаха сили и настроение, въпреки миналата вечер.
Тази вечер програмата беше почти същата като предходната. Само че този път ние майните успяхме да осъзнаем навреме грешката си, която се състоеше в това да отидем на бара, който е до морето или, пък, морето е до бара. Не съм убеден, кое е по-вярно. Прибрахме се при орките, където цареше привиден мир и спокойствие.
По разбираеми причини почти всички се наредихме край огъня. Най-интересното беше, че той беше запален от Ани- германка по рождение, която знае български език. Още едно митично създание. Жокера отново редеше бийтове, този път доста по- успешни, по всеобщо мнение. Някои отидоха на ритуално къпане в морето, по време на изгрева. Това май е някакъв древен оркси ритуал, не разбрах точно, други отидохме да посрещаме изгрева от пясъка. Беше студено, духаше вятър, но пък митичното създание, с което се озовах си струваше.
Ден осми: Чил и аляк или чиляк парти
Всички са изморени. Доста интересни и забавни вечери съм имал, но предходните две бяха митични за мен. Всички се наслаждаваха на морето, пъсъкът и вълните като за последно. В Orca Town беше малка лудница. Всички с нежелание и мъка на сърцето събираха палатките си. Аз бях решил да се насладя на момента, който имах. Тайно от обяд си тананиках „Oставаме, оставаме и нищо, че брегът е пуст“. Няма да ви лъжа, дори и старите орки бяха уморени от дългия уикенд. Като едно истинско племе заедно си сготвиха вечеря. Уникално!
Забелязвам нови лица, които също като мен, в началото, не знаят къде са се озовали. Висят и опитват да се впишат в обстановката. Благородно им завиждам, за всичко това, което предстои да им се случи и да изживеят. Единственото, което им е необходимо е да имат очи за малките неща, които се случват. След което да им се насладят.
Ден девети: Орк ли съм вече?
Казват всяко начало има своя край. Наистина е така! Иска ми се да остана с митичните създания до края на лятото, но за съжаление трябва да се прибирам. Факт е, че в последния ден въобще не ми се тръгва и вече изпълнявам перфектно заучените ритуали. Правя го със завидно спокойствие. 
Пия кафе и се наслаждавам на спокойствието на плажа и си мисля за изминалите дни. Уааау! Ехаа! Опитвам се да си дам равносметка. Взимам си довиждане с това магическо място. Място, на което всички са приятели и се чувстваш свободен и безгрижен.
Свалям кърпата и банските от простора и ги мятам на рамо. Отивам да си кажа чао с моите нови приятели- Орките. От толкова много хора не успях да запомня имената на всички, затова се обръщах към тях с „Приятелю“. Разбираме се пак да се видим, догодина или по-скоро. Малко преди да се кача в колата и да потегля по “highway to hell” Серги, един от Орките, ме догонва, за да ме изпрати. Разменяме си контактите, казвайки ми, че ако има нужда винаги мога да разчитам на него и орките. Е, не е ли мега яко? Имам си нови морски приятели, с които ще можем пак да споделим слънцето, морето и пясъка.
Да бъдеш в Orca Town не е просто почивка, а истинско преживяване. Струва си!
[wpseo_map id=“3554″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“0″ show_state=“0″]
