На фокус с… Атанас Георгиев

Във фоторубриката си „На фокус с…“ ще ви запознаем с майстори на българската фотография както от Пловдив, така и от цялата страна. Защото вярваме, че заснемането е изкуство като всяко друго – специфично в своя характер, трудно, дръзко, елегантно. За да уловиш правилния момент, на правилното място и време, или да създадеш сам артистизъм върху лента се изискват усет към детайлите, въображение, естетика, визионерско виждане и търпение. И защото не само тези, които са пред камерата, но и зад нея заслужават уважение, ние ще ви ги представим. Ще разкажем за тях, ще ви споделим тяхното творчество и ще ги извадим от сянката на обектива… за да застанат пред нашия…

Следващият фотограф, в чиито свят ви потапяме, е Атанас Георгиев. Той се занимава с фотография от три години, а от петнадесет месеца живее в Аляска, САЩ. Преди това е обиколил над тринадесет щата. Интересува се от Wildlife фография и в близките години смята да се обучава и занимава професионално с нея. Заедно с жена си Карли Георгиева участва в изложба в Гласгоу, Шотландия. Зададохме въпросите си към него, за да разберем и почувстваме неговия свят и светоусещане. Ето как ни отговори.

 -Първият въпрос, който искам да ти задам, е какво е фотографията за теб?

За мен фотографията е спокойствие, тишина, търпение и очакване. Всеки път когато съм сред природата научавам нещо ново, което ме кара да я ценя още повече. Фотографията е начин на живот и на изразяване, радвам се, че всеки има възможност да покаже себе си.

-В кой фотографски жанр намираш себе си?

Намирам себе си в природната фотография. За начало пейзажи и диви животни бяха искрата, която запали въпроса: “Ами, ако го снимам така?”. За в бъдеще знам, че ще се занимавам само с уайлдлайф фотография и вече имам мисловна карта, къде искам да отида и какво искам да заснема. Като всеки двадесет и косур годишен, в близките години и аз искам да обиколя света, но само, за да се срещна лице в лице с всяко животно, от всеки континент.

-Обективът е средството, чрез което откриваш света или средството, чрез което се криеш от него?

Не мисля, че познавам фотограф, който използва фотографията си, за да се скрие от света. Както споменах, за мен тя е пътешествие около света, помага ти да се изградиш като човек. Всяка снимка, която запазиш е спомен, който можеш да изживееш отново и отново. Обективът за мен е мисловен – постоянно “снимам” в ума си “кадри”, които никога няма да видя или изживея отново, но пък точно в този момент са били специални за мен.

-В този дигитален свят филмът и копирането на хартия намират ли все още своето приложение и значение?

Лично аз не съм работил на филм. Откакто се занимавам с фотография снимам дигитално и нямам намерение да снимам на филм. С казаното не ме разбирайте погрешно, уважавам хората които все още оценяват филма. За мен няма сантиментална стойност и е просто технология, която еволюира с времето. Принтирането на снимки е нещо различно. Един от любимите ми фотографи – Томас Хийтън казва, че снимката не съществува, докато не я докоснеш със собствените си ръце.

-Кое е най-магнетичното място, което си снимал някога?

Всяка държава и континент са толкова различни един от друг, че не мога да ги сравня на каквото и да е ниво. Със сигурност има места, които обичам и бих се върнал втори и трети път. Мога да кажа, че има такива, на които възнамерявам да отида и да се изгубя, за да намеря себе си. Знам, че има места, които ще ми бъдат като втори дом.

-Фотографията е сблъсък между илюзия и документалност. Може или да запечата действителността в най-суровия ѝ вид, или да я преиначи и измени, според призмата на автора. В този ред на мисли, какво ни предоставят фотографите – реалност или фантазия?

Моята лична фотография, се надявам, е най-суровият вид изкуство, което хората са виждали. Искам да заснема животните в ежедневието им и в същото време да сложа собствения си “туист”, който хората да оценят. Безкрайно впечатлен и вдъхновен съм от “фантазията”, която много фотографи представят с помощта на модерната технология и се надявам да видим повече от тях!

-Може би най-въздействащият вид фотография е социалната. Каква е отговорността, която носи фотографът при подобни социални, военни и политически прояви?

За мен фотографията във всеки вид е въздействащата, но важното е всеки да има морална отговорност как представя обекта или мястото, което снима. Много фотографи в Инстаграм представят места в света, които не са такива каквито ги виждаме на един кадър и час фотошоп. Пейзажните фотографи не отразяват бутилките, които са настъпали по пътя към перфектния кадър. Фотографи, занимаващи се с животинския свят, не снимат как на някой частен тур примамва животните, за да ги снимат туристите. Всеки фотограф трябва да бъде честен с публиката си в края на деня, за да не представя място като замък от приказка.

–Как си представяш Пловдив 2019 през твоя обектив?

Пълни улици, усмихнати хора и позитивни реакции на чужденци, които за пръв път виждат прекрасния ни град. Няма да съм в България през 2019-та, но мога да си представя всички радостни хора и пълни улици със смях.

-Къде свършва папаракът и започва творецът?

Папаракът е просто човек, който снима без смисъл, без история. Човек на когото му плащат, за да пречи на другите. Творецът заснема повече от хората, той улавя момента и разказва история, която има сантиментална, а не парична стойност.

-Коя е снимката, която описва философията и разбирането ти за света?

Надявам се никога да няма снимка, която да опише разбирането ми за света. Аз лично вярвам в “Перфектната снимка” и това, че когато се отдам на природата и тишината ѝ, тя ще се случи.