Защо българската Зоополиция няма собствен телефон за връзка при спешни случаи?

До скоро в България нямаше активна Зоополиция, като от всяка Областна дирекция се отпускаха само по двама служителя, които да се занимават със спешни случаи, обвързани с животни. От началото на 2018-та година това се промени. 28 патрулки носят емблемата на Зоополиция, а над 430 полицая се преквалифицират и във зоополицаи. Те не са нови наети кадри, а са оперативни полицаи, които ще съчетават длъжностите си.

По наредба Зоополицията е причислена към 112 на СДВР, а в сайта на Министерството на вътрешните работи дори не присъства като отделно звено. Съществува и Facebook страница, която се поддържа единствено от доброволци и не може да реагира на спешни случаи, а само да даде информация на гражданите.

Всичко това ви разказваме провокирани от една скорошна случка, разиграла се в столицата, в квартал „Иван Вазов“. Главният герой на историята е Марина Панталеева, която от 6 години живее там и самата е горд собственик на куче. Не нейното куче, обаче, попада в беда, а това на съседите от отсрещния блок.

Всичко започва в навечерието на Съединението на България когато от тераса от горните етажи се чува вой на кутре. Първоначално игриво и жизнено, малко по малко воят се превръща в плач. Това прави впечатление на Марина, но решава, че стопаните му просто са го затворили за вечерта на балкона. След като воят спира, тя се убеждава в мислите си и приема случаят за прекратен. Оказва се, че се залъгва, защото на следващия ден лаенето се завръща още по-жално от предната вечер. В следващите три дни кученцето не спира да вие, а с всеки следващ ден гласът му изнемощява и заглъхва все повече и повече.

Марина тръгва по входовете на блока, за да помогне на кутрето. Разбира, че във въпросния апартамент живее семейство с деца под наем, което последно са видели да напуска жилището с багаж в деня преди празника. Обажда се на 112 с молба някой да дойде и да помогне и въпреки че в отсрещната страна на слушалката се държат мило и любезно и заявяват, че единственото нещо, което могат да сторят е да пратят патрул, но ако никой не отвори на служителите на реда, ще си тръгнат, защото нямат право да разбиват вратата без заповед.

Марина се свързва и със страницата на СДВР Столична Полиция в търсене на информация, но от там ѝ казват да се обади на 112, ако кучето нарушава наредбата за дневна тишина между 14:00 и 16:00 часа.

Самите съседи също са се оплаквали от шума, други са притеснени за кучето, но никой не е предприел нищо до нейната намеса. Така, човек от горния етаж успява да надникне от неговата тераса в долната, да види мъничкото, изнемощяло животно и да му хвърли хляб. Чак след като се нахранило, кутрето живнало. Живущите се свързват с хазяйката и след около час тя пристига, за да отключи вратата.

В последствие от СДВР успокояват Марина като ѝ казват, че ще извършат проверка по случая. Така или иначе, след намесата на хазяйката, кучето е изведено от апартамента. Към днешна дата семейството отново го обитава, но няма и следа от животинско присъствие. Дали им е отнето и какво е станало с него, историята мълчи.

Както се досещате големите въпроси в тази история са два – От къде идва това ужасно безхаберие на едно човешко същество към животно, също живо същество,още повече недоносче. От едно семейство, едни родители, които по този начин дават пример за цял живот на децата си. Що за пример, пита се в гатанката, но отговорът е повече от ясен. И защо след като в края на месец януари Зоополицията бе официално призната и давана за пример на цяла Европа, тя няма право да действа в случая?

Свързах се с пресцентъра на СДВР, за да хвърлят повече светлина по въпроса. От там ми обясниха, че принципно Столична Община действа бързо при много сигнали, въпреки че Зоополицията не е отделно звено, а е причислено към 112. Проблемът не е там, а в това, че в конкретния случай става въпрос за нарушение в частен имот.

„Процедурата е такава, че когато говорим за частен имот, Полицията не може да нахлуе просто така. Трябва да се подаде групов сигнал до Прокуратурата от съседите или живущите в близост до сградата. А от там да се разпореди заповед към въпросната Областна дирекция, заради пряка заплаха. Нужна е повече информация на гражданите, а от 112 не винаги ги насочват в правилната посока, но когато говорим за частен имот, тя е такава. Когато агресията към животното се случва на обществено място, се действа много по-бързо, защото няма законови ограничения.“

Според нас е нужно цялата концепция за тази, нова за страната ни, практика да се изчисти от енигми, за да могат гражданите да знаят точния път, по който да процедират. Така работата на всички ще е по-лека и лесна за изпълнение. И като за финал апелираме да не проявявате агресия към по-безпомощните от вас, защото те не могат да се защитят, а и просто защото не е хуманно. Животните, независимо от какъв вид са, са любов, затова вместо да ги малтретираме, трябва да се грижим за тях.