“Най-голямата ми надежда е много бързо да се оттървем от това време, дето всичко в него е временно, нетрайно. Няма да ни липсва това временно време.”
Това е любимата реплика на актьора Иван Юруков от моноспектакъла „Пилето, което казва КУ“, който застана пред медията ни за едно искрено интервю.
-Разкажи ни как се роди идеята за „Пилето, което казва КУ“. Какво те провокира да направиш точно моноспектакъл?
Авторът на текста Александър Урумов ми предложи да го прочета и аз веднага го харесах. Текстът ни превежда през истински човешки несгоди, връща ни към изначалния замисъл, към човещината, към природата. Започнах работа върху текста, репетиционния период беше сравнително кратък и интензивен. Текстът представлява една добра възможност за интерпретация на персонажите в него. Чрез героя и историите, които разказва, авторът предлага един своеобразен разрез на търсещия човек, една дисекция на съвременното общество.
-Опиши ни твоя герой. За какво мечтае и какви са неговите страхове?
Възприеман като странен неудачник, героят изобличава човешките слабости, като оголва до болезненост своите. Допадна ми и като послание и като смисъл. Това беше и моето желание – да изговоря на глас нещата, които и у мен самия смущаващо тлеят и стоят като въпроси. Монологичната театрална форма е голямо предизвикателство, към което актьорите трудно посягат. Отдавна в мен зрее желанието да се впусна в тази дисциплина и да изпитам себе си. Нужен бе провокативен текст, какъвто е “Пилето, което казва ку”. Първия контакт с публиката беше недвусмислен знак, че съм на прав път.
-Какво ти носи вдъхновение за изграждането на една роля?
Всяка роля води със себе си кодове и възможности за реализиране. Както всички знаем няма незаменими актьори, но има неповторими. Всеки творец е уникален. Достатъчно е да се изхожда от собствената чувствителност и професионализъм, за да се изгради образ, който в съюз с авторовата мисъл и режисьорско решение да се впише в цялостния облик на представлението. Вдъхновението е непредвидимо, то връхлита изненадващо. Творецът винаги трябва да е нащрек, за да го улови. Всяко нещо може да бъде извор на вдъхновение. Дори случайно дочута мелодия може да развълнува, да отключи неподозирани чувства.
–Кога разбра, че ще станеш актьор и коя беше първата ти изява на сцена?
“Ако е гарга – да е рошава!” – това ми каза Ангел Ангелов – Батката, когато се явих на прослушване за участие в самодейна трупа преди много години. Тогава все още не осъзнавах къде попадам, но по-късно благодарение на Батката пред мен се откри един нов хоризонт. Започнахме работа върху пиесата “Квадратувата на кръга” от Валентин Катаев. Театърът тогава потече във вените ми и нищо не можеше да спре желанието ми да се занимавам с това. А Ангел успя да ми придаде увереност и сила по пътя към истинския театър.
–А какви качества носи добрият актьор?
Работа, работа, работа! Това е основното нещо, което изгражда добрия актьор. Отдаденост и постоянство са нужни по пътя към израстването. Откровеността е в основата на всичко. Добра преценка, стремеж към красотата, умереност и проява на добър вкус, отстояване на истинност, силен характер, колегиалност – все качества, без които актьорът не може. Талантът, разбира се, е важен, но само той не стига. Непрестанния труд е основния елемент за постигане на професионализъм. Това мисля, че се отнася за всяка професия.
-Как оценяваш съвременното театрално изкуство?
Изкуството е вечно! В днешния театрален афиш присъстват много достойни спектакли. Като отражение на съвременната действителност театърът трансформира изразните си средства. Формата се променя, но водещия елемент е съдържанието. Когато има какво да каже, творецът ползва съвременни похвати за изказ. Съвременното театрално изкуство не търпи фалшивост и наподобяване.
–Коя е ролята, която те промени по някакъв начин или ти помогна да научиш нови неща за самия себе си?
Всяка роля, с която ме среща театъра, е голямо предизвикателство. Работата по дадена пиеса е свързана с търсене и откриване на нови неподозирани изживявания, които със сигурност обогатяват. У актьорът дремят незнайни персонажи от различни епохи, които следва да бъдат събудени. Те идват водени от авторовата мисъл, която чрез героя и словото се проявява на сцената. Отговорността на актьорът е да предаде тази мисъл с необходимия професионализъм и откровеност, за да достигне до зрителя. Това несъмнено провокира въпроси не само у зрителя, но и у самия изпълнител. Отговорите винаги водят до лично израстване и обогатяване. Това е и основната цел на театъра.
-Върху какво работиш в момента?
На финала сме на един доста интензивен театрален и филмов за мен сезон. Изгряха още две заглавия на представления с мое участие в театралния афиш – “Майстори” от Рачо Стоянов в Народен театър “Иван Вазов” и “Пилето, което казва ку” от Александър Урумов. Участвах в два пълнометражни и един късометражен филми, които предстои да излязат. Може да се каже, че беше един пълноценен сезон. Сега се нося на крилете на “Пилето, което казва ку” и прелитаме из различни градове в страната.
Автор: Кристина Славова
