Лия Петрова, Адриен Ла Марка и Аурелиен Паскал направиха изключително вдъхновяващ концерт, част от Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща”. И тримата музиканти имат завидна кариера зад гърба си и регулярни участия на едни от най-големите и престижни сцени по Света. Носители са на редица награди от престижни концерти и са сред най-обещаващите музиканти в съвременната класическа музика.
Единствената жена в триото и единствената българка Лия Петрова свири на цигулка от четири годишна, на 6 вече излиза с оркестър на сцена, а на 8 получава медал „Моцарт” за най-млад артист на ЮНЕСКО. Срещнахме се с нея часове преди концертта на триото в Балабановата къща. Прочетете какво сподели Лия Петрова за музиката и сцената пред екипа на Plovdiv Town.
-В Балабановата къща ще свирите заедно със Адриен Ла Марка и Аурелиен Паскал. От кога свирите заедно като трио?
Преди може би три-четири години свирихме за първи път заедно. Започнахме да участваме заедно в концерти с камерна музика в различен състав- клавирен квартет, клавирен квинтет и т.н. Докато в един момент си казахме „Защо пък да не свирим заедно като трио”. Мисля, че първия ни концерт като трио беше преди около две години. И тримата имаме доста активна дейност поотделно, но правим по няколко концерта на година заедно. Имаме късмета, че те винаги са на много хубави места, както тук в Балабановата къща.
-Вашите колеги Адриен Ла Марка и Аурелиен Паскал за първи път ли са в България?
Адриен, който е и мой съпруг вече няколко пъти е идвал в България, а Урилиен идва за първи път и остана много очарован от България. Особено е впечатлен от Пловдив.
-Свирите от много малка. Спечелила сте редица престижни награди и конкурси. Всъщност как започнахте да се занимавате с музика?
Започнах да ходя на уроци на четири години, а иначе първият ми достъп до цигулката беше малко по-рано. Спомням си, че имах много голям афинитет към музиката. Исках да свиря на пиано или цигулка, пеех още от 3 годишна възраст. Същевременно майка ми не беше много очарована от желанието ми да се занимавам с музика. Тя е учила и завършила пиано и имала някакви нейни лични причини, поради които е смятала, че мога и нещо по-хубаво да правя в живота си. Само че аз не съм милила така. И по-добре! Даже се налагаше за каратко да вземем тайно уроци от вуйчо ми, за да покажа на майка ми, че има смисъл от това начинание. Радвам се, че моите родители никога не притискали, а по-скоро винаги с много подкрепа са се обръщали към моя професионален път.
-Живеете в Германия, но сте свирила навсякъде по света. Имали разлика в усещането на класическата музика сред различните народи.
С Адриен живеем между Берлин и Париж, но през повечето време съм в Берлин. Свиря навсякъде из Европа. В Германия, Скандинавските страни, Франция, Швейцария. Пътувам също със софийски солист. Преди две години имахме турне в Япония, миналата година бях в Китай. Още не съм свирила в Африка, но се надявам и това да стане скоро. Публиката е различна, защото хората са различни. Културата им също е различно развита. В Германия, например, класическата музика е част не само от възпитанието, а и от ежедневието на хорат до голяма степен. В сравнение с други, дори европейски страни, залите са винаги пълни. Хората знаят защо отиват и какво ще слушат. В Япония публиката е страшно организирана, винаги пляска много, дълго и всички спират по едно и също време да пляскат. Докато в Китай хората са много по-малко концентрирани, когато те слушат. В България също има градове с традиции в класическата музика като Пловдив и Варна и това се забелязва по време на концерти.
За първи път ли свирите в Пловдив?
Свирила съм заедно със Софийската филхармония два пъти, а като част от фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща” ще свиря за трети път тази година в Пловдив. Може да се каже, че често свиря в Пловдиви определно е един от любимите ми български градове.
-Какво е чувството да свирите класическа музика, за която всички знаем, че е въздействаща, на такова старинно място и изпълнено с дух като Балабановата къща?
Атмосферата със сигурност е по-различна от тази в концертните зали, в които сме свикнали да свирим. Тъй като Балабановата къща е едно историческо място атмосферата е много вдухновяваща за правенето на изкуство.
-Забелязва се нарастването на интереса на младите хора към други стилове музика, различни от комерсиалната, в това число и към класическата музика. Това така ли е, според Вас?
Надявам се това наистина да е така, тъй като това е надеждата не само на тези, които правим това изкуство, а и на всички, които го обичаме. Определено в Берлин концертните зали са пълни с млади хора, но същевременно в по-малките градове основно публиката е над 60 годишна възраст. Във Франция е малко по-различно, тъй като младите хора инвестират много в това да правят различни фестивали. Има над 2000 фестивали за класическа музика, които се организират от музиканти и хора, които нямат друга мотивация да го правят освен от любов към музиката. Много се радвам, когато залите са пълни, без значение дали е с млади или по-възрастни хора. Но когато говорим за бъдещето на класическата музика е от особенно важно значение да има и млади хора в залите. Стараем се да сме в крак с развитието на обществото. Социалните мрежи и медиите са част от нашето ежедневие, надяваме се да спомогнат да се доближим до повече хора.
-Къде могат да Ви чуят тези, които не успяха да посетят концерта Ви в Балабановата къща?
На 22 ноември ще свирим заедно със Софийската филхармония в зала „България”. Ще изпълним първият концерт на Прокопиев, който е и част от моя първи диск, който излезе миналия месец. Това ще бъде един вид представяне за българската публика, така че каня всички, които имат интерес да дойдат да ни слушат на 22 ноември.