Един от най-значимите фотографи на XXI век, американецът Роджър Балън пристига за първи път в България, за да открие ретроспективната си изложба „Архетипи”, разделена между Националната галерия, Квадрат 500 и Градска художествена галерия-Пловдив.
Екипът на Plovdiv Town се срещна с Роджър Балън ден след откриването на изложбата му в Градска художествена галерия-Пловдив и часове преди той да отпътува за София. Ето какво сподели с нас бележитият фотограф:
-Няколко месеца гражданите на София си задаваха въпроса кой е Роджър Балън. Вие как бихте отговорили на този въпрос?
Не, наистина нямам отговор на този въпрос. Искаше ми се да имам… Какво да ви кажа? Ако имах отговор на този въпрос нямаше да съм човек. Ние сме продукт на нашия мозък, а може би той е продукт на нещо друго. Това са доста трудни философски теми. Фотографиите ми помагат да откривам по малко от себе си, но не бих казал, че мога да отговоря на този въпрос.
-Живеете и творите в Южна Африка. Какво ви вдъхнови да изберете точно този непознат за много европейци район?
Извървях доста дълъг път. Когато бях млад мъж, през 1973-1974 година, посетих за пръв път Южна Африка. Съпругата ми е от Южна Африка и няколко години по-късно, през 1982 година, се преместихме окончателно. Мястото е красиво и интересно, подходящо е за работата ми. Освен с фотография се занимавам и с геология, а Южна Африка е перфектното място за това занимание.
-Фотографиите Ви представят тъмните кътчета на подсъзнанието. Те са толкова тъмни и прикрити, че често са стряскащи и плашещи… Но от какво се плашим всъщност? От истината за самите себе си или от това, че не се припокриваме с обществените стандарти?
O, аз мисля, че хората имат много страхове. Понякога се страхуваме от общественото мнение, от заобикалящите ни опасности, а друг път страховете са ни изцяло екзистенциални. Ако говорим за екзистенциални страхове, най-силен е страхът от смъртта и какво следва след нея…
-Изображенията ви образуват свят на границата между реалността и фикцията. Възможно ли е дадена снимка да не стои на тази граница, а да представя единствено реалност или единствено фантазия?
Ранните ми фотографии, направени между 1982-1984 са много по-документални от създадените преди десетилетия. Ако трябва отново екзистенциално да от говоря на този въпрос, ще попитам: Какво, всъщност, е реалност? Какво е фикция и фантазия? Смятам, че много хора използват тези думи, но ако се запитаме какво означават, започваме да се губим в собствените си размишления. Това са фундаментални въпроси, на които не смятам, че някой може да отговори.
-Казват, че изложбата Ви коментира някои от най-разпространените архетипни състояния на човешката психика. Всъщност, съществуват ли общовалидни човешки архетипи?
Архитипите не са проста концепция, може да звучи просто, но ако се замислиш ще осъзнаеш, че никак не е. При създаването на снимките си използвам различни символики и метафори, които говорят на хората, карат ги да чувстват и да си задават въпроси. Може би именно това ги прави архетипи в определен смисъл.
-„Архетипи” включва фотографии, правени между 1982 и 2014 година. Забелязвате ли промяна в човешката психика? Променят ли се архетипите?
През годините се променя съдържанието, което влагам при създаването на фотографиите. Първоначалните ми творби са по-документални, докато по-късните имат повече цветове. В някои има много животни, в някои по-малко лица от други и т.н. Съдържанието се променя, а оттам и смисълът на снимките се променя. В крайна сметка всяка една от сериите снимки има подобен смисъл, но виждането за тях е различно. Оттук идва трудността, когато говорим за архетипи. Те са свързани с виждането и гледната точка на хората. Изживяването при хората, може би, е подобно, но в същия момент е и много различно. Трудно е да вербализираш нещо, което поначало е визуално.
-Предстои представянето на първия Ви пълнометражен музикален филм, който създавате заедно с Африканското поп дуо Die Antwoord. Разкажете ни повече за него.
Сюжетът на филма, който създаваме с Die Antwoord, разказва за гангстерските банди и взаимотношенията им в Кейптаун. Очаква се да е готов след около шест до девет месеца.
-За първи път гостувате в Пловдив. Какви са впечатленията ви от града ни?
Не успях да разгледам особено града ви, но преди да замина за София ще се разходя из Стария град. Пловдив изглежда като тих и стар град, който притежава богата история. Намирам го за много интересен!
-Като човек на изкуството сте обиколил голяма част от световните културни центрове. Имате ли съвет към нас относно представянето ни през предстоящата 2019-та, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата?
Проблемът на културата в днешно време е, че тя стана комерсиална. Всички тези културни центрове като Лондон и Париж се комерсиализираха и постепенно загубиха свежестта и автентичността си. Страхувам се, че градът ви ще последва участта на Прага. За първи път посетих Прага като много млад. Градът беше красив, загадъчен и изпълнен с богата история. Когато отново го посетих години по-късно, беше пълен с барове, заведения за хамбургери и туристически магазини. Не беше същият град. Надявам се да намерите баланса между автентичността и комерсиализацията.
