G-point Rock е сравнително нова софийска рок група, която на 24 февруари отпразнува първата си година и то в Пловдив, клуб „Полинеро“, където изнесе невероятен трибют концерт на утвърдени изпълнители, като представи и първото си авторско парче „Събличай ме“.
Бандата обикаля клубните рок пространства из цяла България, а стилът им варира от хард, през класически, до мейнстрим. Съставена е от Марина Йорданова – вокал, Явор Георгиев – китара и бек вокали, Виктор Георгиев – бас и бек вокали и Борислав Борисов – барабани.
Бандата е свежа, неподправена, с много ентусиазъм и амбиция за създаването на нещо голямо, а ние за първи път ви ги представяме на пловдивска аудитория.
-Разкажете ни историята на групата и как се сформира.
Марина: Срещнахме се, защото… който търси намира! Аз търсех банда, с която да се развиваме в авторски проект, а те – нов проект и вокал, и най-вече повече положителна енергия и завладяващ рок. Да ви кажа се получи, защото още на първата репетиция видяхме, че имаме обща химия и хармония и взехме, че рискувахме. Така създадохме G-Point Rock.
-Защо избрахте името G-Point Rock?
Борислав: Маринката трябва да даде най-точния отговор, защото тя има голям пръст в името на групата.
Mарина: След дълги нощи моят приятел Юли Балахуров предложи, че най-много ще ни отива G-точката на рока. Хем намираш точната музика за теб, хем се кефиш. А кой от момчетата колко е добър, жените им знаят по-добре.
-Всички до един сте участвали и в други музикални проекти. На какво ви е научил опитът?
Марина: Най-важното е усещането за група, тръпката, когато свириш с много добри музиканти, синхрона. Толкова по-яко е да свириш на живо, отколкото на запис.
Явор: На това, че когато артистът е на сцената, той трябва да бъде искрен, да не крие емоциите си и да е добър в това, което прави. Хората го оценяват на секундата.
Борислав: Научи ме да съм по-уверен в себе си когато съм на сцената. Да давам всичко дали за 10 човека пред теб, или 200. Искам да благодаря на група Атлас за опита, който получих и, разбира се не на последно място, на групата, която сътворихме всички ние G-Рoint Rock. Ние свирим, забавляваме се, творим и се учим един от друг.
Виктор: Аз научих, че човек трябва да бъде безкомпромисен когато представя себе си по един или друг начин на сцената. Често пъти пренебрегването на малки детайли може да спъне цялата работа.
-Ще ми бъде интересно всеки един от вас да се определи с една дума, която най-много отговаря на характера му.
Явор: Обективност.
Борислав: Импулсивен.
Mарина: Емоция.
Виктор: Баланс.
-Музиката за вас е?
Явор: Нещо като втора работа.
Борислав: Необходимост.
Марина: Чувство.
Виктор: Естествен хабитат.
-А рокът е?
Явор: Много общо понятие.
Борислав: Нещо, което е неизбежно и една много голяма вселена.
Марина: Излизане извън рамката и свободен дух.
Виктор: Вечен!
-Наскоро представихте първото си авторско парче „Събличай ме“ в пловдивския клуб Полинеро. Да очакваме ли в близко бъдеще и цял албум?
Явор: Не влиза в близките ни планове. Албуми все още издават само големите имена в бизнеса и още няколко сбъркани техни копия у нас. Издаването на албум, плоча, тава и други посуди е остаряла концепция.
Борислав: Всъщност не сме мислили по този въпрос. По-скоро сме съсредоточени в песните, които сега правим и тяхната реализация, дай боже някой ден и албум.
-Що се отнася до авторската музика, на какъв стил рок искате да наблегнете и защо?
Виктор: Всеки от нас отдава в проекта това, което е научил от своите идоли. Има доста заготовки, но не искам да ги слагам под общ знаменател “рок”. Важното е да има разнообразие, така че всеки път зрителяt да се потопи в нова история, различна от предишната.
Явор: А и във века на изобилието, някак странно е да се говори за конкретен стил. Аз търся винаги пространственост в музиката, която правя, другото го определя публиката.
-На 15-ти март ще се състезавате срещу още рок банди в софийския клуб “Rock‘n’Rolla” за Next rock star, а победителят ще подгрява великите Iron Maiden на фестивала Hills of Rock в Пловдив. Как определяте шансовете си за победа?
Борислав: Ако зависеше от нас, шансовете за победа са 100%, ха-ха. Да, ама има жури. А това жури определя шансовете за победа.
Явор: Реално конкуренцията е сериозна, но и нашите шансове са напълно реални.
-Ако спечелите и подгрявате легендите, кое ще е първото нещо, което ще им кажете или ще ги питате?
Явор: Задължително първо ще ида да изследвам апаратурата на китаристите. После ще ги питам.
Борислав: Първото ще е да им опитам кетъринга. После бих разгледал от близо инструмента на колегата.
Марина: Е, как какво: “Къде ще ходим след концерта да купонясваме и да ни кажете тайната на успеха?”
Виктор: Ще ги питам кога ще подгряват за нас, ха-ха.
-Както казахме, едва преди две седмици забихте в „Полинеро“. Какви емоции ви носи свиренето в Пловдив?
Явор: Хората са много готини тук. Много лесно от сцената се забелязва емоцията и пламъчето в очите им. А това е основна съставка за формулата ,,яка вечер с музика на живо”.
Борислав: Ще отговаря много кратко – за мен беше едно страхотно преживяване .
Марина: Майните са особена порода хора и заряда е силен, така че пак ще дойдем. На това тъмно място („Полинеро“) стават светли неща.
Виктор: Пловдив е подреден град. Мечтая си един ден да свиря/свирим на Античния театър.
-Останаха ли истински рок банди в съвременна България?
Явор: Не само, че са останали, те са много повече от преди. Разликата е в това, че липсата на инвестиции в културна индустрия у нас през последните двайсетина години, доведе до тотален апогей на пошлостта и цинизма. Стотици рок банди останаха да свирят по мазета и гаражи, с по един до два концерта годишно. Някои дори издават албуми, които стигат до ушите предимно на роднините им. В този смисъл ми липсват 90-те когато гъмжеше от клубове и концертна рок дейност.
Виктор: Съвременна България върви по пътя си. Време е да гледаме напред. Ако не са останали, време е да подадем ръка, за да може след време да има какво да остане.
-Новата или старата генерация?
Явор: И от двете има какво да научиш.
Борислав: Ние сме деца на двете генерации, така че вземаме и от двете по малко.
Марина: Всеки да се движи с времето си – ние учим от старата, а правим нова генерация музика.
Виктор: Някъде по средата.
-Като за финал пожелайте нещо на нашите рок фенове, а ние се надяваме да се видим с вас през лятото на най-големия фестивал за годината.
Борислав: Нека си останат рок фенове, да подкрепят тази музика, да уважават групите в България, които се опитват да правят нещо красиво, дори и по свой си начин. И дано се видим на най-големия фестивал.
Марина: Само ще добавя, че изкуството на живата музика е незаменимо и се надявам повече хора да отделят от времето си и да ходят по такива места.
Виктор: Пожелавам ви бира, секс и рок ен рол!
Явор: Да бъдат преди всичко добри хора, с добри помисли. Така всички ще направим България по-готино място.
