Корица: Ross’n Lorina на сцената на Терминал 1
Фотограф: Александър Йорданов.
През ноември миналата година ви разказахме за дует Ross’n’Lorina, създаден от Росен Пенчев и Лорина Камбурова през 2013 година. Двамата актьори се запознават на снимачната площадка на турски фентъзи сериал, който така и не излиза на екран, но поставя началото на силното им приятелство. Поговорихме с двамата изпълнители, за да ни разкажат повече за своята авторска музика и предстоящия им дебютен албум.
-Работите заедно от около 5 години, което е доста за съвременния музикален пазар в България. Кое е нещото, което ви задържа заедно?
Росен: Удоволствието от това, което правим, чувството за хумор, недовършените спорове, музиката, въобще – общите ни интереси… мога да изброявам още, но казано с една дума – приятелството.
Лорина: Да, най-вече ни задържа приятелството. Музикалният бизнес в България е доста хаотичен и по-скоро прилича на джунгла без правила. Ако нямаш близки хора до себе си, с които да твориш, си загубен. Повечето трудности и препятствия затвърждават позицията да творим и да сме заедно. Успехът ни си струва след това.
-Когато един артист излиза на сцена, в него неминуемо се пораждат различни чувства и усещания. Вие излизате и като актьори, и като музиканти – има ли разлика в усещането?
Лорина: Да си творец е трудно. Постоянно има емоции и неизказани неща в теб, които трябва да излязат навън. Отдавна сме спрели да се делим на музиканти, актьори, режисьори и т.н. – Имаш ли послание , ти си значим и верен на сцената. И никога не е толкова лесно да си гол и искрен на нея, тази професия не е за всеки човек. Това,че отстрани изглежда така, е плод на множество репетици и катарзиси. Сцената е призвание.
Росен: И актьорите, и музикантите имат една и съща задача – да накарат публиката да се вълнува силно. В театъра, зрителят иска да бъде излъган, да бъде изненадан, да бъде потопен в друг свят, но същевременно иска да „вярва“ на актьора, на неговата органика, честност и обаяние. Това противоречие е родило формулата – „добрият актьор трябва да умее да лъже честно“. Аз реализирам тази формула така: на сцената, уж превъплъщавайки се в чужда самоличност, се опитвам през цялото време да заблудя публиката, че съм героят, който искат да видят, докато през цялото време съм си просто аз. И разбира се, нямам друг избор, защото, каквото и да прави един актьор, както и да се маскира и „променя“, в крайна сметка, единственото, което може да представи на зрителя е собствената си гледна точка към дадена роля.
На музикалната сцена усещането е много сходно, но и много различно. Връзката между публика и изпълнител е много по-силна, много повече си влияем помежду си, енергията е много по-концентрирана и експлозивна. Това е така, защото обикновено изпълняваме свои песни – в театъра играем пиеси, написани от други. Тук „лъжата“ не се прощава. В музиката наистина трябва да бъдеш себе си, ако искаш да накараш публиката да ти вярва. И в театъра и в музиката най-важното нещо е с кой си партнираш. В това отношение се чувствам щастлив, че срещнах Лорина.
Снимка: Адриана Янкулова
-Преди около седмица посрещнахме Джулай морнинг. Празникът е тясно свързан със свободата и музиката. Вие къде го посрещнахте?
Росен: От една година насам за мен, „Джулая“ е още по-специален, тъй като миналата година на тази дата се ожених. Тази година с жена ми посрещнахме слънцето в къмппинга край сръбския град Зайчар, където присъствахме на 30-тото издание на фестивала „Гитариада“ с хедлайнер Били Айдъл. Направихме си поредното чудесно хипарско приключение. Вярвам, че свободата в правенето на музика е най-важното нещо. И за това с Лорина се стараем да бъдем максимално независими.
Лорина: От гледна точка на „свободата“ – аз лично се преместих на по-просторно място в нов апартамент, така че нека приемем, че отпразнувах празника подобаващо ха-ха.
-Музикалният пазар в България се разви стремглаво в последните десет години, а в последните две се забелязва нарастващ интерес към алтернативната музика. На какво се дължи той, според вас?
Росен: Не бих казал, че пазара се е развил. Да, в последните години се появиха страшно много дуети и въобще групи като нас, много от тях правят страхотна музика на световно ниво, но рядко имат възможност да я реализират, нито публиката, която би имала интерес има възможност да достигне до тях. Така наречените „лейбъли“ в България не се интересуват от стотиците независими музиканти и от това дали те имат талант или не. В страната властват „телевизионните формати“, изкуствено направените „звезди“, а музикалните „продуценти“ робуват на нарочно създадения лош вкус и го подхранват с чалга във всякакви измерения.
Интерес към това, което в България се разбира като алтернативна музика има от много малко мениджъри, които работят с твърде тесен кръг групи, като постепенно им поставят рамки и от ъндърграунд и алтърнатив ги превръщат в твърде предвидим мейнстрийм.
-Разкажете ни повече за музиката на Ross’n Lorina. Какво е посланието, което искате да предадете с нея?
Росен: Интересното в нашите песни е, че те са резултат от различния бекграунд и влияния. В музиката ни можете да откриете елементи от различни стилове – класически рок рифове и сола, електронни индъстриъл звуци, джаз пиано или саксофон, фънк бас, разнообразни бийтове – от боса нова до метъл. За това разнообразие допринасят до голяма степен и страхотните музиканти, които работят с нас. В съвременния свят на еклектика, цитати и въобще всякакви „пост“ стилове това е нормално. Това е и естествената лаборатория, в която от най-различни смесици и колаборации се ражда нов стил. За момента всичко, което е различно бива наречено или алтърнатив или индипендънт /инди/ – така, че и нашата музика може да бъде наречена по този начин.
Лорина: Нашата музика е съвкупност от личните ни светове. Тя разказва историите и мечтите ни. Актьорската ни професия оказва влиянието си и повечето от песните ни напомнят саундтрак към филм. Честно казано, слагаме душите си на поднос под формата на песен.
Всеки път ни задават въпроса за „посланието“… Всяка мелодия предизвиква различна емоция, всеки текст има различно послание. Трудно е да бъде обобщено в едно без да звучи банално и съответно съмнително искрено… По принцип не харесвам поучаването в изкуството. Всеки зрител е субективен в нещата, които харесва. Ако все пак трябва да бъдем възприемани като пример – опитваме се да покажем, че най-важното нещо е да бъдеш себе си, да обичаш това което правиш, да се забавляваш, да използваш въображението си.
–Издавате дебютен албум, разкажете ни за него. С кого работихте по създаването му?
Росен: Току що приключи краудфъндинг кампанията ни за събиране на средства за запис на дебютен албум в един от най-големите световни сайтове Indiegogo. От издаването на албума сме твърде далеч и тепърва предстои да се реши кой точно ще се включи в създаването му.Така нареченият „краудфъндинг“ /финансиране от публиката/ е широко разпространено и изключително успешно средство за независимите творци и изобретатели в цял свят да реализират проектите си. Тук не става дума за дарение, а за предварително поръчване и закупуване на „продукта“, в нашия случай албум с разнообразен мърчъндайз около него. Постовете ни за Кампанията в социалните мрежи имаха огромен отзвук и бяха видени, „шернати“ и „лайкнати“ хиляди пъти. Реално, обаче, бяхме подкрепени от няколко десетки души – предимно българи, живеещи или живели в чужбина и чужденци. Макар и в цял свят основните финансови операции на всякакво ниво да се случват чрез плащане през интернет, 99% от българите все още вярват, че ако дадат номера на картата си и извършат плащане чрез „нета“ ще бъдат ограбени моментално от тайнствени и фантастични хакери и въобще – ще се „прекарат“ ужасно. Ние нямаме властта да променим тази заблуда и затова ще дадем възможност на всички, които заявиха желание все пак да подкрепят проекта ни, да го направят лично, на който и да е от предстоящите ни концерти идните месеци.
Има и още нещо, което забавя или просто прави невъзможно записването на нова качествена музика в България. Повечето хора живеят с убеждението, че трудът на музикантите е нещо несериозно. „Дрънкат си там и си пеят нещо“ и следователно музиката, независимо на запис или на живо, трябва да бъде безплатна. Правенето на музика е работа като всяка друга – влагаш време в усъвършенстване на умения и репетиции, за които плащаш наем за репетиционни. Влагаш пари в техника и инструменти, работиш върху създаването на текстове и мелодии и най-важното – влагаш цялото си сърце и енергия в изпълнението на живо или в записа, който правиш. Когато публиката иска да получи резултата от целия този огромен труд и да изживее дадена песен на 100%, няма как това да е безплатно.
Интересен факт в случая с нашата кампания е, че ние не търсим средства, които да осигурят заплащане на хонорари за нас, а просто се нуждаем от средства, за да платим на студио. Искаме да печелим когато реално сме предложили нещо на хората, независимо дали става дума за албум или концерт, а не предварително.
Лорина: Да правиш независима музика в България е предизвикателство за издържливостта, но инатът е в кръвта ни и ние не се отказваме лесно. Есента ще продължим с усилията след Кампанията и декември месец албумът ще бъде на пазара.
Работим с прекрасни професионалисти като Калин Жечев /Ани Лозанова бенд/, Добромир Вълков /Милена Славова бенд, Fyeld/, Смилен Славщенски /Подуене Блус Бенд/, Васил Смоков /Естраден преврат/. Всеки от тях вкарва частица от себе си в този проект по неговия си начин и допринася за общото уникално звучене на песните.
-Къде феновете могат да ви чуят на живо? Разкажете ни за предстоящите ви участия? Очертава ли се да посетите града ни и да зарадвате пловдивските си почитатели?
Предстоят ни много концерти в София, по морето и из цялата страна, за които можете да получите информация от страницата ни във фейсбук на профила ни Ross’n Lorina. В Пловдив сме били два пъти до сега и знаем, че има страхотна публика. Отворени сме към предложения от клубове, летни сцени и барове. Ако искате да свирим при вас с удоволствие ще го направим – само ни пишете.
