Жените не работят, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“
Православната църква днес почита паметта на Свети Преподобни Антоний Велики.
Той е роден през 251 година след Христа в Среден Египет в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница
Една нощ обаче през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове — змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали.
През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ, той попитал: „Къде беше, Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.
И тогава се чул глас: „Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят“
След случилото се, светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпката си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога
Светецът починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден-18 януари, са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Традицията повелява на Антоновден да се месят специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден
На този ден празнуват: Антон, Антония, Антоана, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Дона, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.
