В поредицата „Мистериозната България“ ще ви запознаем накратко с 12 удивителни, чудати и на моменти необясними местности от нашата родина. Места, които са енигма не само за нас, но и за останалия свят. Места, с които можем да се гордеем и които отварят в съзнанията ни въпроси.
Втората статия от поредицата е Белоградчишката крепост- Геният на римската архитектурна мисъл.
Белоградчишката крепост е една от най-запазените в България. Крепостта е обявена за паметник от национално и културно значение. Стените на калето са с дебелина над 2 метра в основата си, а на височина достигат до 12 метра. Съществуват 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 квадратни метра. Построяването ѝ се датира от времето, когато българските земи са били в пределите на Римската империя
За построяването на Белоградчишката крепост са използвани особеностите на естествените скалните образования, които се намират на нейната територия. Някогашните римски крепостни стени са построени само от северозапад и югоизток, а от останалите страни крепостта е заградена от естествените скални масиви с височина над 70 метра.
Първоначално крепостните стени в Белоградчик са били използвани за наблюдателни функции. По време на управлението на цар Иван Срацимир, през XIV век, старото укрепление бива разширено. Пред съществуващите преградни скални масиви, по негова заповед, се изграждат крепостни гарнизони. Благодарение на допълнените укрепления крепостта става втората по важност, по време на управлението на Иван Срацимир, след Видинската крепост, където е замъкът на владетеля.
При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1936 година. По време на Османското управление турците разширяват крепостта, заради хайдушката и революционна дейност в района.
Най-сериозни изменения в структурата на Белоградчишката крепост са извършени през XIX век. В този период се извършва пълно преустройство, както и допълнителни разширения. В разширенията се забелязват типично за османското крепостостроителство стил, както и типични европейски елементи. Те се дължат на участието на френски и италиански инжинери е разширението.
Крепостта има особено важно значение при потушаването на Белоградчишкото възстание от 1850 година, което е първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през XIX век, чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономия. След потушаването му османците започват кървави репресии над местното население. За последно крепостта е използвана, при бойни действия през 1885 година, по време на Сръбско-българската война.
След обявяването на Белоградчишката крепост за паметник на културата, те биват реставрирани. Днес те са стопанисвани от управлението на Белоградчишкия исторически музей. Към Белоградчишките скали е съсредоточен основният туристически поток на района.
Ако вие любопитно, може да прочетете и други статии от поредицата Мистериозната България:
„Бузлуджа- забравеният паметник“
„Храм-паметник „Свети Александър Невски”
„Побити камъни”- Единствената естествено формирана пустиня в България“
„Тракийската гробница в Казанлък“
„Паметникът на Альоша в Пловдив“
„Паметник на Българо-съветската дружба“
„Нос Калиакра“-Природа, история, митове и легенди в едно
