Корица: Родолюбието ни показано в снимка от Вяра Тодорова
Наскоро засегнахме темата за боклуците, които културата оставя след себе си. Темата за културата на българина, и не само, е предъвкана хиляди пъти, но явно не е достатъчно, за да бъде смляна, погълната и осъзната. Затова ще ви поднесем още един сух залък, който сами сме си замесили. Дано да е достатъчен този път и да се заситим!
Ще преименуваме темата на „Боклуците, които родолюбието остава след себе си“. Ще попитате защо? Защото всички се бием в гърдите колко красива е страната ни. Как ние, българите, имаме милиони поводи за гордост. Имаме най-красивите планини, най- чистите реки, най-плодородните почви… Мога да продължа да изброявам и в корема ви да се появят онези пеперудени усещания на любов към Майка България. Да, но няма да го направя! Защото, когато обичаш истински правиш всичко възможно да запазиш обичното си. Не го цапаш, не го оставяш на произвола, не го превръщаш в бунище. За съжаление, любовта към Родината ни много често е само на думи. Изразяваме я с тежки речи и словоизлияния без никакво покритие.
Повод за думите ми е изявление в социалната мрежа Fecebook на Вяра Тодорова след Гайдарското надсвирване в село Гела. Тя показва нагледно чрез снимки „любовта”, която родолюбието оставя след себе си. Тъй като самата Вяра е описала достатъчно красноречиво случилото се, ние ще си позволим да я цитираме:
„Уважаеми,
Тези, които се насладиха на Гайдарското надсвирване в село Гела през месец август и догодина отново ще отидат-няколко тайни имам да ви споделя.
Аз знам, че е модерно да се ходи по села и събори, щото е много етно, много е еко и е супер био, защото пазим родното и традициите, защото сме родолюбци и естествено обичаме Майка България.
Тайна първа: когато вие си тръгнете, по поляните не плъзват феи и самодиви, да ръсят с вълшебен прашец та всичките оставени от вас боклуци магически да изчезнат.Ако у дома има кой да почисти след вас, в гората няма. Хвала, че сте събрали боклуците си в пликове и огнища, скрили сте ги зад камъни и по дупки в земята, виждам потрудили сте се.Догодина, освен с Трибагреника, снимайте се и с боклуците, които оставяте след себе си, може пък да съберете повече лайкове.
За вас БГ Мами-тайна втора: биоразградими са само биологично изхвърлените от организма на рожбите ви отпадъци.От друга страна, памперсите, лекарствата, счупените пластмасови играчки и опаковките от лакомствата им НЕ СА.
Предполагам си купихте млечни продукти от близките ферми( еко са, био…), така стигам до тайна трета: Млякото идва от животните, животните пасат трева, не пластмаса. Знам, че е шокиращо, но е факт. И въпреки всичките ни усилия, една голяма част от пластмасите, които оставихте след себе си, ще си останат завинаги там, на поляните. Мляко за пластмаса-добра сделка сте направили.
И за уважаемите търговци:предполагам изкарвате по някой лев от подобни мероприятия. Изкарвате, защото хората ги посещават. Посещават ги, за да са сред природата на чист въздух… Ако продължаваме така, след време за вас работа няма да има, защото и чиста природа няма да има. Бъдете така добри и с каквото сте дошли в природата с това си тръгвайте. Два плика с боклук няма да натежат в огромните ви коли.
Иначе „да живее Майка България, иначе колко било чисто На Запад…”- чисто е Уважаеми, защото сме си останали тук, а не сме там.
И догодина, когато пак тръгнете по събори, села и паланки, освен себе си не забравяйте да вземете и другите си боклуци.
P.S.: това е цял контейнер с боклук, събран само за 30минути.”
Всеки един от нас носи отговорност за страната и света, в който живеем. Докато се отнасяме нехайно към природата нямаме право да се сърдим, че се случват катаклизми, бедствия, че питейната вода е в недостиг и дишаме замърсен въздух. Още по-неприятно е, че хора като Вяра разчистват боклука, който някой друг е създал.
„Искам специално да благодаря на Георги Беевски, който беше така любезен да извози целия боклук до контейнер“- споделя Вяра Тодорова
Думите на Вяра може и да ви прозвучат грубо, но са чистата истина, неподправена, незахаросана и малко горчива. Да, трудна е за преглъщане, но е хубаво да се постараем и най-накрая да вземем да я смелим и усвоим. Пък, дано другия път си „говорим” за по-приятни неща.
И както Паулина Гегова отбеляза в „Боклуците, които културата оставя след себе си” „Само тези, които се обиждат от този текст, имат от какво да се срамуват…”
