Ние от Plovdiv Town желаем да даваме гластност на различните гледни точки, особено когато се отнася за обществено- значими въпроси за града ни. След като представихме становището на район Централен относно бъдещето на хълм Бунарджик, ви представяме и позицията на ответната страна по темата, както и да предложи важни за обсъждане въпроси.
Надяваме се всички граждани, интересуващи се от бъдещето на хълма да заповядат на Публичното обсъждане за парк Бунарджик, което ще се проведе на Осми август 2018 година от 18:00 часа.
Публикуваме становището на представителите на фейсбук групата „Да защитим Бунарджика от незаконното строителство” и фейсбук страницата „Хълм Бунарджик” без никаква редакторска намеса.
Защитените зони предполагат ОПАЗВАНЕ, не РАЗВИВАНЕ в общоприетия смисъл.
Бунарджика е защитена природна забележителност
СТАНОВИЩЕ на членове на фейсбук групата „Да защитим Бунарджика от незаконното строителство” и фейсбук страницата „Хълм Бунарджик”
На 8. 08. 2018 г. е насрочено обществено обсъждане за бъдещето на Бунарджика. От медиите стана ясно, че то всъщност е с единствената цел да легитимира и да успокои духовете за предстоящ голям „ремонт“, който вече е предварително решен, съгласуван и дори е стартирана процедура за избор на изпълнител. Странно от процедурна гледна точка е, че никъде не бяха дадени указания къде в такъв случай гражданите могат да се запознаят с информацията и подробностите относно въпросното предстоящо „облагородяване”. Понеже е спорно ще се обсъжда ли нещо изобщо или само формално ще се проведе една безсмислена говорилня, то бихме искали да обърнем вниманието на обществеността и общинската администрация към следното.
Парковата част на Хълма на Освободителите (известен още като Бунарджика и Альоша) е защитена природна забележителност и недвижимо културно наследство – Паметник на градинското и парковото изкуство. Територия с подобни статути има своите задължителни Режим на опазване и План за управление.
Бихме искали да се обърне специално внимание и да се коментират задълбочено и по същество следните озадачаващи факти, които носят след себе си сериозни последствия:
– Със заповед № РД-466 / София, 22.12.1995 г.
на основание чл. 18 и чл. 22 от Закона за защита на природата с цел запазване на ландшафта на уникални геоложки образувания
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ОБЯВЯВА
за природни забележителности част от тепета на гр. Пловдив, както следва:
1. Младежки хълм в района на Трето кметство – кв. 369 (нов) по кадастрално-регулационния план с площ 36.2 ха
2. Данов хълм в района на Четвърто кметство – кв. 65 (нов) по плана на Централната градска част с площ 5.3 ха
3. Хълм на Освободителите в района на Четвърто кметство – кв. 328 (нов), II и IV гр. част по кадастрално-регулационния план с площ 22.0 ха
В границите на природните забележителности се забраняват:
1. Всякакво строителство с изключение на поддържане на съществуващите сгради, алеи и паркови съоръжения……….
– Със заповед № РД-903 от 01 декември 2008 г.
На основание чл. 42, ал. 5 и във връзка с чл. 41, т. 5 от Закона за защитените територии, с оглед обезпечаване прилагането на плановете за управление на природни забележителности, обявени със заповед № РД-466 от 22.ХII.1995 г. (ДВ, бр. 3 от 1996 г.) и в частност плана за управление на „Младежки хълм“, утвърден със заповед № РД-541 от 26.V.2004 г. (ДВ, бр. 57 от 2004 г.) в заповед № РД-466 от 22.ХII.1995 г. се правят следните изменения и допълнения:
Точка 1 от частта, определяща режимите на дейност в природните забележителности се изменя така:
„всякакво строителство, с изключение на предвиденото в плановете за управление на природните забележителности, както и поддържане на съществуващи сгради, алеи, паркови и инфраструктурни съоръжения.“
По този абсурден начин каруцата се поставя пред коня и забраненото в защитените територии застрояване може да се залага периодично в Плановете за тяхното управление, които се обновяват през 10 години.
Доколкото стана известно в завоалирани и лишени от конкретика изказвания на кмета на р-н Централен из медиите и социалните мрежи, последният План за управление на Бунарджика е приет 2017-та година, макар че досега никъде никой не е цитирал официалната заповед на министъра и датата на обнародване в ДВ. „Приемането“ на този план бе предхождано от обществено обсъждане на предварителния проект за него. Обсъждането (състояло се на 13.01.2015 г.) премина бурно и остро заради станалите явни многобройни фактологични грешки, разминавания на данни и липси на актуализации в плана.
Ето пример свързан със строителство в парка, който показва как един бюфет от 30-те години може да претърпи метаморфози поради частни апетити. Не се знае докъде можеха да стигнат те, ако липсваха будни граждани.
– Известният „Голям Бунарджик” е бил общински, предлагал е сянка и разхлада на панорамната си тераса. Площта му е била изключително малка с абсолютна грижа към тепето и неговите природни дадености.
– През 80-те години той става дискотека „Дружба”.
– След ’89-та бива приватизиран. Минавайки в частни ръце се правят опити за надстрояването му и разширяването му, които са предмет на съдебни дела години наред.
– С обявяването на тепето за защитена природна забележителност през 1995 г. се забранява всякакво ново строителство, освен поддържане на съществуващите сгради.
– В стария План за управление от 2004-та за сградата на ресторант „Голям Бунарджик” бе отбелязано, че тя е в лошо състояние и че се допуска единствено възстановяването му (не ново строителство).
– През 2008 г. е въведена умишлено промяната, че се забранява всякакво ново строителство, ОСВЕН предвиденото в Плана за управление.
– Да, но през 2012-та новият собственик на „Голям Бунарджик” – Галакси Пропърти Груп („Галакси Инвестмънт Груп”) под претекст, че ще прави „реконструкция”, съвсем съзнателно събори напълно останките от сгради там. Всеки архитект знае, че подобно пълно събаряне не се води реконструкция, а ново строителство. В нарушение бяха и габаритите на желаната нова сграда, встрани и в дълбочина. Имаше и значително къртене на скали, което също е сериозно нарушение. След граждански протести и становище на КАБ Пловдив строежът бе спрян. На мястото бе инсталирана временна фитнес площадка. В подобни случаи в кадастъра трябва да се впише, че стара сграда вече няма. Не знаем дали това е направено.
– Две години по- късно (през 2014-та) срокът на Плана за управление изтече.
– През 2015-та в проекта за новия План на управление, изненадващо бе оставена старата информация, че сградата на ресторант „Голям Бунарджик” е „в лошо състояние и се допуска възстановяване”. И това при положение че всеки в града знае, че там вече няма никаква сграда, а временна фитнес площадка и всякакво желание за нова сграда, означава ново строителство с индивидуално разрешение за строеж.
– След забележки и снимки, във файла на Община Пловдив с настоящия План на управление удобно е написано, че сградата на „Голям Бунарджик” е премахната от собственика с намерение да бъде възстановен ресторантът в стария му обем. Вече е отбелязано, че там има временна фитнес площадка, но новото строителство на мястото е заложено, като са цитирани и параметрите на допълнителните спорни надстроявания през 80-те и 90-те към традиционния бюфет от 30-те.
В новия План се допуска възстановяване на сладкарница от северната страна и кафенето под върха. Въпреки многобройните отрицателни реакции на обсъждането, е заложена възможността за лифт и влакче до върха.
Много от вас ще кажат „живеем в 21 век, Пловдив е град, не гора”. Така е, но нека разгледаме обективно ситуацията. Всеки, който се интересува може да намери в интернет или библиотеката историята на Бунарджика и да проследи хронологично по години каква част от тепето е била отнета за павета, кога и кой започва да го облагородява и залесява, кога се правят алеите и стълбите, кога мемориалният комплекс на върха и пр. Всеки може да проследи тази история и успоредно с историята на целия град. Необяснимо е обаче защо малко хора си дават сметка за очевидното. За последните два века Пловдив се е разраснал и като територия, и като численост на населението. Да, но Бунарджика не се е разраснал. Напротив – той се е свил, не само заради отнетите от него скални маси, а и заради жилищното застрояване в подножието му. Нека припомним и това, че днес напълно липсва Марково тепе. Точно това е наложило през 1995-та тепетата да бъдат предложени за защитени зони. Важно е да се разбере от всички плодвивчани – граждани и управляващи: защитените зони предполагат ОПАЗВАНЕ, не РАЗВИВАНЕ в общоприетия смисъл. Бунарджика и другите тепета не са предназначени да бъдат консуматорски експлоатирани от комерсиални посетители, а за да даряват радост, спокойствие, тишина и благодат в забързания, шумен, прашен и бетонен град. Основната ценност е самата им природа. Тя трябва да бъде приоритет в парк Бунарджик, а не хипотетичните „атракции“.
На много любители на туристически маршрути е известно, че се налагат ограничения на човекопотока, именно с цел опазване на някои местности. Например преди време бе обсъждан проблемът със 7-те рилски езера и тяхното замърсяване в следствие на голямата посещаемост. Как си представяте хотел на връх Мусала, за да може хората да имат там удобства или лифт до връх Еверест, за да може повече хора и инвалиди да се насладят на гледката?! Необосновано, нали?!
Само 5% от територията на България са защитени зони, останалите 95% са подходящи за развиване на бизнеса и пр. дейности. Нагло и ненормално е бизнесмени, инвеститори и новобогаташи да искат да строят все точно в защитени територии. Нагло и ненормално е хората да се настройват по изкуствен начин едни срещу други на тази тема. Нужно е да има етика и обществен консенсус по отношение на уважението към природата. В подкрепа на тази етика трябва да са всички закони, статути, режими и планове, които целят опазване на поне тези 5% от България.
В този ред на мисли, като част от тези защитени територии, Бунарджика няма нужда от кафене на върха и лифт, за да привлича туристи. Има нужда да се поддържа и рекламира неговата истинска неповторимост и романтична атмосфера. Непрекъснатите сравнения с Монтжуик в Барселона са несъстоятелни, от гледна точка на площта на двете природни образувания. Тук е мястото да се подчертае и това, че защитена територия и частен бизнес са две взаимно изключващи се понятия. Противоречието идва от факта, че частникът винаги гледа своя бизнес интерес и преследва максимално възможната печалба, като по този начин неминуемо общественият интерес в един момент остава на втори план.
През 2013-та година бе учредена гражданска инициатива, с няколко предложения, сред които и това, в парк Бунарджик да няма частна собственост, а само общинска. Собствениците да бъдат обезщетени, а малкото имоти, които така или иначе са общественообслужващи сгради, да се дават под наем. Тази инициатива имаше събрани над 3000 подписа на местно ниво, но тя не само че не бе разгледана подобаващо от Общинския съвет, но на самата сесия представителите на Инициативата бяха нарочно лишени от възможността да я представят и дори само да вземат думата за изказване.
До Альоша може да се качи пеша дори 2-годишно дете. Всеки, който идва в парка, може да съобрази и да си носи вода или сандвич. Никой няма да умре от глад и жажда. Бунарджика е в центъра на града.
Проблемът е, че години наред се сменят Планове на управление, а в парка няма градска тоалетна на нито едно от нивата. Не работят и всички чешми.
Въпреки забраната за качване на МПС до върха, непрекъснато, безпардонно всекидневно и денонощно има нарушители, включително и представители на градската управа по време честванията за 3-ти март. В същото време непрекъснато, безпардонно всекидневно и денонощно липсва адекватна общинска охрана, която да се грижи да няма безгрижни нарушители.
Едно влакче би затруднило нормалното движение по централната алея и нагоре до върха, движейки се заедно с пешеходци, велосипедисти, кънкьори, майки с колички, деца. Ако то все пак бъде въведено, е препоръчително да работи в събота и неделя с предварително определен брой курсове, с точни часове.
Актуален е също и въпросът за вида и мястото на появилите се напоследък временни обекти. Едно е базар за един ден в седмицата, друго е грозни сергии за сладолед на централната алея цял сезон.
Решенията за ремонт на осветлението, неговата сила и разположението на стълбовете следва да се съобразят с това, че на тепето има и живи твари, някои от които защитени видове.
Логичен въпрос е дали ще има пълно видеонаблюдение, което да гарантира контрол на нарушители, вандалски прояви и престъпност?
Проблемът с недостъпната обществена среда и обществени сгради за хора в неравностойно положение важи за целия град. Недопустимо е обаче, вместо тези проблеми да се решават резултатно, да се използват за прокарването на ненужни съоръжения.
По отношение на шума –„Съгласно приетите у нас ”Пределно допустими норми на звуково налягане в различните територии и зони на населените места”, т.4. определя за “Райони за обществен и индивидуален отдих” пределно допустими норми: денем – 45 dB(A) и нощем – 35 dB(A). Акустичният дискомфорт в тази зона е: 70,5 dB(A) – 45 dB(A)(ПДН) = 25,5 dB(A).”
Нека не се забравя, че голият каменен хълм е бил допълниелно, изкуствено залесен, с цел да се осигури място за отдих на гражданите и да се подобри микроклиматът в града. И един цитат от последния План за управление „липсва самостоятелна структура в общината, която да е натоварена само с управление на защитените територии (Данов хълм, Хълм на Освободителите и Младежки хълм). В момента служителите ангажирани с управлението на природните забележителности се налага да съвместяват тези дейности с всички останали свои задължения в дирекциите в които работят. Спецификата на обекта, като “защитена територия” изисква на градско ниво, т.е. в Община Пловдив, да се изгради специализирана управленска структура, на която да се възложат грижите не само за този хълм, а и за останалите защитени територии в гр. Пловдив – Младежки хълм и Данов хълм. Възможността за това е предвидена както в самата заповед за обявяване на Пловдивските тепета за природни забележителности, така и в разпоредбите на Закона за защитените територии.” С две думи – вече 23 години във всички документи се пише, че трите тепета трябва да се управляват от отделна структура специалисти, но това продължава да не се случва. Защо? Тепетата могат да са райски градини ако управляващите „благоволят” най- сетне да ги поверят в ръцете не на „Паркове и градини”, а на най- висок ранг ландшафтни архитекти, озеленители, еколози и пр.
Особен интерес за много от нас е с какви материали ще бъдат изпълнени предстоящите ремонтни дейности? Ще бъдат ли спазени естествените настилки, естествените градежи на подпорните стени? Ще има ли бетон и бетонни блокчета в парка?
Какво е мнението на специалистите за съвместимостта на велоалея върху пешеходна алея в парк? В Цар-Симеоновата градина бе премахната такъв тип велоалея.
Недоверие и неприятно очакване предизвикват множеството некачествени ремонти, извършени през последните години. Новоасфалтираната алея на Бунарджика преди години се напука за няколко месеца. И за „облагородяването” на Цар-Симеоновата градина на стойност 11 млн. лв. се казваше предварително, че ще върне визията на парка от 30-те години, а езерото ще е с естествени брегове. Както всички виждаме днес, това се оказа поредната лъжа. Поливната система започна да създава проблеми още в началото. Появиха се аварии. Наскоро бе заснето, че отново се полива с водоноски. Въпреки забраната за намеси 5 години след работата по европейски проект, в Градината се пробиваше за нова сонда до езерото с рибките. Наряза се и асфалтът по алеите, заради ремонт. Сагата с напуканото дъно на пеещите фонтани и ремонта на настилката на малката детска площадка, още преди рязането на лентичката, също се помни. Свидетели сме как се копа за кабели и тръби в корените на чинарите при ремонта на алеята на бул. „Руски”. Ще припомним и несъгласувания дизайн на осветителните тела в Стария град и бетонните блокчета по част от улиците и тротоарите в „Капана”, където настилките трябва/ше навсякъде да са естествени.
Гореизложеното ни прави мнителни и, като граждани ние за пореден път ще бъдем нещо като безплатен „строителен надзор”, ще следим под лупа всяко действие на Бунарджика и ще го огласяваме и коментираме във фейсбук. И не, не заради някакви политически интриги, а защото всеки от нас има или ще има деца, племенници, внуци, за които иска да останат всички автентични ценности на Пловдив.
Снимки на флората и фауната на Бунарджика може да разгледате тук
Снимки на каменните алеи, пътечки, стълбища и зидове може да разгледате тук
Снимки на колите – нарушители до върха може да разгледате тук
Снимки на протести в защита на Бунарджика може да разгледате тук
Всички албуми на страницата „Хълм Бунарджик” тук
Новият План за управление може да свалите тук
С уважение:
Пенка Попова – художник
Мария Каравланова – художник
Любомир Петков – инженер
Донка Янкова
Огнян Георгиев
Петранка Владимирова – архитект
Станимир Навущанов – режисьор
Кремена Вълчева
Димитър Петков – инженер
Константин Бобоцов – инженер
Тихомир Митев – социолог
Елена Генчева – инженер
Ралица Попова – филолог
Калина Райчева – ландшафтен архитект
Константина Пехливанова – архитект
Христо Гинев – архитект
