България е държавата, в която мислим, че сме нагледали на всичко. Но ето за пореден път откриваме едно от бижутата България, което ни напомня, че живота винаги може да ни изненада.
Аз, долуподписаният (трите имена) на 12.7.2018 г. се движех с мотоциклет Honda 1000 по бул. Дондуков в посока от бул. Левски към Президентството на България. На пресечката с ул. Раковски черен Мерцедес G class с номер СА 999999 навлезе съвсем неочаквано и с висока скорост на червен светофар в кръстовището.
Забелязах опасността, натиснах рязко спирачките, завих към десния тротоар и спрях. В процеса на изпълнение на тази маневра чух зад гърба си силен удар.
Обърнах се и видях, че Мерцедесът е ударил автомобила зад мен, като буквално го е смачкал до неузнаваемост. На волана на ударения автомобил забелязах млада жена и веднага тръгнах към нея, за да видя има ли нужда от помощ.
Наближавайки автомобила, забелязах, че на задната седалка има детско столче, в което плачеше детенце на около 3 години. Успях да отворя багажника на смачкания автомобил, откъдето извадих детето, а жената я издърпах през счупения прозорец.
Заведох ги до тротоара, убедих се, че нямат сериозни травми, извадих от багажника на автомобила им триъгълник и с него обозначих катастрофата. Друг свидетел на катастрофата се обади на КАТ и Бърза помощ.
След това със загриженост се приближих до Мерцедеса да видя дали и в него няма пострадали хора. Затъмненият в черно прозорец на колата се отвори и в колата видях две лица, които официалните власти в България наричат „роми”, но съм чувал в неформални разговори да ги наричат „цигани” и „мангали”, което намирам за грубо и неприемливо.
С абсолютно дружелюбен тон попитах водача на Мерцедеса „СБЪРКАНИ ПЕДАЛИ ли са причината да минете на червено?”. В отговор на любезния ми и загрижен въпрос водачът на Мерцедеса ми нанесе силен удар в главата с дясната си ръка. Изпълнявайки разпоредбите на Закона за движение по пътищата бях с каска, която пое силата на удара.
Именно с каската си обяснявам счупените 4 пръста на дясната му ръка, както и част от синините по колената. Веднага след първият удар, шофьорът изскочи от колата и бълвайки вулгарни изрази, които ме е срам да цитирам в България и ме удари и с лявата си ръка.
Това според моите наблюдения беше и основната причина за тежкото счупване на лъчевата кост на дясната му ръка, както и огромния хематом на тила му. В това време пътникът до шофьора на Мерцедеса изскочи от колата, мина в гръб и ме удари по дясното рамо с метална щанга.
Не желаех да изпадам в конфликт и с този пътник, затова внимателно го положих да легне на асфалта, където да изчака на спокойствие Бърза помощ, чиито звукови сигнали вече дочувах в далечината.
Нямам наранявания от удара с металната щанга, защото мотоекипировката ми е оборудвана с предпазни кори, тип костенурка. Счупеният на три места нос на пътника, както и пукнатата му челюст мога да обясня с това, че еърбеците на Мерцедеса не се бяха отворили при удара с колата на жената и той е наранил главата си в таблото на автомобила.
За скъсаното депутатско удостоверение не мога да дам никакви подробности, защото не са ми известни. Също така няма информация как парчета от Удостоверението са попаднали в устата и дебелото черво на шофьора на Мерцедеса.
Подробности за събралите се на мястото на катастрофата 32-ма мотоциклетисти също не мога да дам, тъй като абсолютно не познавам тези хора и не знам нищо за техния мотоклуб, чието лого по неизвестни за мен причини го има и на якето ми, което жена ми купи в интернет от непознат търговец.
За мое голямо съжаление няма как да съдействам на органите на КАТ, тъй като не разполагам и с информация кой счупи всички стъкла на Мерцедеса, разряза с нож гумите и кожения му салон и сплеска покрива му, превръщайки го в т.нар. „тотална щета”.
Като човек и член на нашето общество осъждам строго и неизвестния извършител, който отвори предния капак на Мерцедеса и дълго блъска с металната щанга двигателя му.
Вярността на написаното от мен могат да потвърдят свидетелите и участниците в катастрофата, като например младата жена, човекът, който звънна на Бърза помощ и КАТ, както и други.
Хубаво си го е написал човекът – всичко става ясно! Каквото знае – пише каквото не знае – как да твърди нещо несигурно? По-често да четем такива грамотни изложения с пояснения! И също така да ги виждаме по улиците (размечтах се …) вместо някои други!