Политиката за опазване и социализация на културното наследство не само трябва да постигне полезно взаимодействие с останалите секторни политики, но и баланс на права и отговорности между публичните власти, специалистите, бизнеса, гражданското общество, нестопански организации, местните общности и всички други заинтересовани от културното наследство лица и организации с оглед осъществяването на т. нар. основано на участие управление. Според редица изследователи, за да се приложи успешно основаното на участие управление на културното наследство се налага то да се базира на ясни принципи, между които: взаимно доверие между партньорите; публичност и прозрачност на действията на всички страни; ясна отговорност на всеки един от участниците; готовност за приобщаване и отвореност; отчетност, и т.н. За да се прилагат те успешно обаче е необходимо всички страни да достигнат до ясен консенсус, че визираното наследство, за което ще работят съвместно, е общо благо за всички участници в процеса. Това е една от тезите, залегнали в провеждащата се в момента в Пловдив конференция на тема „Културното наследство: за една по-устойчива Европа”. Събитието е част от програмата на Българското председателство на ЕС и се организира от Министерство на културата на Република България и Европейската комисия.
В първия ден на големия форум, приветствия към участниците, над 220 експерти и представители на европейски културни институции, отправиха Тибор Наврачич, европейски комисар по образованието, културата, младежта и спорта, Лука Жайе, встъпващ председател на Европейски икономически и социален комитет, Мирча Диакону, заместник-председател на Комисията по култура и образование на Европейския парламент, Бабет Уинтър, член на Европейския комитет по регионите, държавен секретар за Европа и въпросите на културата при Държавната канцелария на федерална провинция Тюрингия, Германия, Джулиана де Франческо, заместник-председател на Комисията по култура, наследство и ландшафт, Съвет на Европа, Снежка Куаедвлиег -Михайлович, генерален секретар на „Европа Ностра“ и Карстен Палуден-Мюлер, бивш директор към Норвежкия институт за изследване на културното наследство. Председател на официалното откриване и модератор на първия панел от програмата бе заместник-министърът на културата Амелия Гешева.
От името на Община Пловдив, приветствие поднесе инж. Александър Държиков, заместник-кмет по култура и туризъм. „За нас е висока чест да бъдем домакини на форум от такъв висок ранг в навечерието на годината, в която Пловдив ще бъде културна столица на Европа. Пловдив е град с много имена и много лица! Разположен е на кръстопътя между Запада и Изтока, където историята и съвремието вървят ръка за ръка, а културата и изкуството процъфтяват в пъстро многообразие от древността до днес. Множеството народи, обитавали територията на града през 80-вековната му история са оставили следи в дебелите над 12 метра културни пластове и градежи, които обуславят богатото му културно наследство. Убеден съм, че културата и наследството като споделен ресурс и общо благо имат сериозен потенциал да бъдат движеща сила за възстановяване обединяващите връзки между нашите общества, да бъдат един от най-важните инструменти, допринасящи за утвърждаване чувството на принадлежност и общност между европейските граждани. За постигането на една обединена Европа, гарантираща мир, сигурност, основни свободи и просперитет“ , подчерта в приветствието си заместник-кметът.
Вечерта след официалното откриване се състоя церемонията по връчването на „Знака на европейското наследство“. За първи път почетната награда беше дадена извън Брюксел. Целта на инициативата „Знак за европейско наследство“ е да бъдат популяризирани обекти на европейското наследство, които са станали символи на европейската интеграция, ценности, идеали и история. Тази година към вече получилите Знака 38 обекта и забележителни места, в Пловдив бяха връчени още 9.
Призовете спечелиха музикалните забележителности на Лайпциг, синагогата Дохани в Будапеща, крепостта Кадине в Италия, църквата Яворца в Словения, музеят на концлагера Нацваймер в Елзас, Франция, Монументът в бившия затвор Сигет в Румъния, въглищната мина Боа дю Касие в Белгия, селото Шенген в Люксембург и Маастрихт в Холандия.
Три от знаците връчи лично еврокомисар Тибор Наврачич, други три – зам.-министърът на културата Амелия Гешева и последните три румънският евродепутат Мирча Дякону.
„Няма да крия, че сме малко натъжени, че не успяхме да се наредим сред тези, които тази вечер получават знака. Но съм убедена, че церемонията и срещите с вас ще мотивират още повече българските участници да номинират и да участват със свои кандидатури в тази благородна надпревара“, каза заместник-министър Амелия Гешева.
Днес програмата на конференцията продължава с две пленарни заседания и три тематични сесии.
