Историята е онази наука, онази част от цивилизацията, която служи както за хроника, хроника, често интерпретирана според интереса, така и като урок, от който да се поучим или да почерпим мъдрост. Това изобщо не означава, обаче, че тя не може да бъде забавна, развлекателна и споделена. Даже напротив. Във фактологията на изминалите лета можем да открием най-причудливите случки, най-дръзките решения или най-големите конспирации, които да завладеят съзнанието ни. А когато то – съзнанието се сблъска с тайна, естественият импулс е желанието да я разгадае.
За този тип любопитни пловдивчани, които искат да се сблъскат с енигмите на миналото, докато се забавляват с приятели или семейството си, Фондация „Пловдив 2019“ и „Българско имане“ организират няколко пъти в годината градски игри на различни локации. Последното издание се проведе през уикенда в любимия ни Тютюнев град, който носи толкова история, че изпитваш страхопочитание. Това усещане се засилва още повече от пагубната съдба, която застигна някои от архитектурно-културните и исторически наследства в дебрите му.
Аз и приятелите ми решихме да се върнем назад във времето, посредством една метафорична машина на времето и да проследим стъпките на отдавнашните представители на тютюнопроизводството. Началото се поставя в сградата на #СКЛАД, а после градът е ваш. Лесно е! Трябва само да следваш картата и да разгадаеш загадките. За всяка получаваш парче код, като целта е да се събере целия. Чак тогава ще разкриеш тайната на Тютюневото градче. Ако се чудите какви са загадките, ще ви подскажа – те могат да са всякакви. От това да разбиеш цезаров шифър, до преминаването на лабиринт. От сглобяването на пъзели, до игра на зарчета, в която тестваш не хазартните си умения, а пътя на логиката. От откриване на заровени имания, през отговаряне на въпроси.
Спомнете си за тютюнджията Кудоглу, проследете следите на Анастас Куцев, опиянете се от аромата на машините на Томасян. Представете си какъв живот е кипял в тези 30 фабрики. Не ви ли се иска да сте част от него, поне за малко? На мен ми се иска, но не мога… Миналото не може да се върне. Затова пък може да го вплетем в настоящето. Игрите са не само за веселие, но и за облагородяване на знанията. За големи, както и за малки. За отбор или за индивидуален играч. Нужно е само ентусиазъм, а от там нататък нека машината на времето се завърти и ви отнесе в едно далечно време, в което складове не са разрушени, а павираните улици не са препълнени с коли.
[wpseo_map id=”3554″ width=”400″ height=”300″ zoom=”-1″ map_style=”roadmap” scrollable=”1″ draggable=”1″ show_route=”1″ show_state=”1″ show_country=”1″ show_url=”1″ show_email=”1″ show_category_filter=”1″ default_show_infowindow=”1″ show_phone=”1″ show_phone_2=”1″ show_fax=”1″]
