Дегустацията и оценяването на високоалкохолни напитки е трудна и отговорна професия. Необходим е солиден опит, умения и знания, за да бъдеш професионален дегустатор и съдия в престижни конкурси. Световноизвестният международен експерт Филипо Балдан проведе за пловдивските медии обучение на тема „Как да дегустираме високоалкохолни напитки като професионалисти?”.
Първото, което обясни Филипо Балдан е, че спиртните напитки се разделят на категории. Основните и най-известни са Водка, Уиски, Джин, Ром, Текила и други. Категория Грапа е изключително атрактивна. В нея влизат високоалкохолни напитки, произведени от грозде. Към тази категория се включва и българската гроздова ракия. Дегустациите се извършват в специални чаши, които имат формата на лале. Те се използват, тъй като формата им позволява да се усети най-усезаемо аромата на питиетата.
Оценяването се извършва по точкова система, а максималният брой точки е сто. Стойността на високоалкохолните напитки се определя спрямо четири основни критерии. Първият е дали напитката има визуални дефекти. Цветът на напитката не трябва да се различава от стандартите за определената категория или вид. Също така, не трябва при завъртане на чашата течността да оставя следи или утайка. Максималният брой точки при този критерии е десет.
Вторият показател е аромата на алкохолната напитка. Тук професионалистите следят дали ароматът е приятен, или не. Като дефект се възприема, ако напитката има мирис на сяра или оцет. При оценяването на аромата максималният брой точки е тридесет.
Следва вкусът на напитката. Професионалните дегустатори не гълтат алкохола. Те отпиват, задържат наколко секунди в устата си, за да усетят вкусовите качества, след което изплюват течността. При оценяването на вкуса е важно той да има интензитет, т.е. вкусът да се усеща усезаемо. Дегустаторите следят също за качеството му – вкусът трябва да е елегантен и фин. Последното, на което се обръща внимание, е дали в устата ни се задържа вкусът от напитката. Това се нарича още послевкус. Като дефекти могат да се опишат горчивината, ако тя не е типична за напитката, металният вкус и киселият, наподобяващ този на оцета. Четиридесет е максимумът точки, които една восокоалкохолна напитка може да получи за своя вкус.
Последният критерии се нарича „Impression”( впечатление). Тук се оценява цялостно напитката. Важна е хармонията между цвят, аромат и вкус. Максималният брой точки при този показател са двадесет.
След като високоалкохолните напитки биват оценени по четирите показатели, оценките се сумират. Спрямо крайният резултат се решава дали и какъв медал да получи съответната спиртна напитка. Сребърен медал се дава при точки между 84.5 и 86.5, златен между 86.5 и 91.5, а големият златен медал се дава, когато напитката е получила оценка над 91.5 точки.
Съществуват още няколко специфики при дегустацията на спиртни напитки. Един съдия няма право да дегустира повече от тридесет напитки на ден. Ако консумираната напитка има високо процентно съдържание на алкохол, се добавят няколко капки вода, за да омекоти вкуса, като така не се губят аромата, цвета и вкуса на продукта. Между отделните напитки може да се хапне малко хляб, с което да се заличи вкуса на предходното питие.
Това са основните критерии и техники, които професионалните дегустатори и съдии използват, предоставени от международния съдия, част от екипа на Spirits Selection- Филипо Балдан.
[wpseo_map id=”3554″ width=”400″ height=”300″ zoom=”-1″ map_style=”roadmap” scrollable=”1″ draggable=”1″ show_route=”0″ show_state=”0″]
