Куршум хан! По-възрастните пловдивчани все още пазят спомена за най-величествената гостоприемница под тепетата, а младите са чували истории, които сигурно им се струват толкова далечни, облечени с дрехите на столетен прах. Но като всяка извехтяла дреха, ако я изтупаш, праха ще падне и историята ще заблести наново.
Куршум хан е вдигнат през 1370 г. от сина на тогавашния завоевател на Пловдив – Шихабедин паша. По това време градът е бил под османска власт в лицето на Лала Шахин, който не е избил местните, тъй като те приели властта му. Вместо това, турският паша видял потенциал в местността, прехвърлил властта на сина си, а той започнал да издига Филибето от пепелта на разрухата.
Куршум хан не е единствената масивна постройка, дело на Шихабедин. Негова е заслугата още и за безистенът, стария мост на река Марица, няколко джамии и хана. Всъщност строежът на гостоприемницата започнал още преди османското нашествие от търговци от Дубровник, които я използвали за склад на стоките си.
Когато Шихабедин паша поел съдбата на хана, той се простирал на четири декара, а самата сграда заемала 2 500 кв. м. Във вътрешния двор била построена чешма, достатъчно голяма, че от нея да се поят едновременно 50 коня. Втора, по-малка красяла пространството в западния край, която била издигната в чест на Алеко Константинов. На мраморна плоча били изписани словата: „За споменъ на Българский любимъ синъ Алеко Константиновъ, убитъ на 11-ий май 1897 година от чадата на деньтъ. Пийте, братя, и помнете невинний Христов последователь, Алека! Хаджи Гьока Павлов“.
Сградата е построена от камък, тухли и хоросан, а покривът бил покрит с дебели пластове олово, от където идва и наименованието на хана. Един от най-впечатляващите елементи от постройката била двукрилната главна порта в северозападния ъгъл, изработена от масивно дърво, с оловен обков, която достигала два метра дебелина. Ханът се състоял от два етажа – на подземния били разположени 35 одаи, а на втория 44.
Първият престъпил прага на кервансарая бил Шихабедин паша, но бързо го последвали много именити търговци и занаятчии, които търсили къде да отседнат и да си починат. Но както често се случва, славата на хана почнала да отшумява едва след няколко години. Едни от главните причини са отварянето на още много други гостоприемници, докато Куршум хан бил превърнат в занаятчийска чаршия с дюкяни и складове. През 1901 г. почват да се носят слухове и предложения постройката да бъде съборена, защото използваното върху й олово възлизало на цели 5 000 000 лв. След 1909 г. започват дела за собственост на хана, а през 1910 г. е взето решението той да се бутне. Това става официален факт двайсет години по-късно.
Сега на мястото на Куршум хан се издигат Градските хали, които макар и все още използвани като търговски център, също замират с всяка следваща година. Някак си няма как да не се замислиш дали няма да ги сподели подобна съдба – тази на разрушението. Но без значение какво ще покаже бъдещето, едно нещо е вечно – историята! Историята помни възходите и загубите си и докато все още има кой да се обръща към нея… Кой да дири истината в хрониките, да отсява фактите от догадките, то една къща, дело или човек, винаги ще съществуват. Както казахме в началото – нужно е просто да изтупаме праха.
